Истината е, че смъртта на Тутанкамон е оставила Анхесенамон съвсем сама. Животът ѝ преди бил пълен с промени и смутове, но поне съпругът ѝ бил винаги до нея, двамата споделяли проблемите и решенията. Без него Анхесенамон имала по-зловеща причина да се страхува. Поредицата от факти, които водят до изразяването на страха в писмото ѝ, кулминира в най-необичайното изявление: „Никога не бих избрала свой слуга, за да го направя съпруг!“
Разбира се, било немислимо една египетска царица да се омъжи за слуга. Какво е можело да принуди Анхесенамон да се омъжи за когото не трябва, каква е тази толкова голяма сила, която я е уплашила?
Анхесенамон трябва да е писала писмото скоро след смъртта на Тутанкамон, защото Египет не е можел да остане без цар дълго време. Но наследствената линия вече не била ясна - двамата с Тутанкамон нямали деца, а вдовицата на фараона била последната от царското семейство. При такива обстоятелства който се омъжи за царицата, става цар на Египет. В писмото си Анхесенамон намеква, че я принуждават да се омъжи за някой обикновен човек - „слуга“. Какво странно действие - да напише писмо до врага си и да поиска един от двата принца и това да изглежда за нея по-малкото зло. Никога в египетската история никоя царица не е искала брак с чужденец, когото да направи цар на Египет.
Стените на гробницата на Хоремхеб, генералът на войската на Тутанкамон, показват точно колко забележителна била молбата на Анхесенамон. На Хоремхеб му доставяло голямо удоволствие да украсява гробницата си със сцени с хетски пленници, които бил победил. Когато египетските генерали побеждавали хетите, показвали хванатите затворници на Тутанкамон оковани и навързани като стадо.5 Какви обстоятелства може да са накарали Анхесенамон да си проси съпруг от тези хора?
Представете си нейното безпокойство, когато е съчинявала писмото си до хетския цар. Писарите в египетския двор са можели да пишат на акадски, международния език на онова време, но едно писмо, написано в царския двор, е щяло да бъде съхранено в официалните архиви и да стане всеобщо достояние в двореца. Анхесенамон съвсем не би искала подобно нещо. Ейе, съветникът на Тутанкамон, със сигурност не би приел безропотно чуждестранно владичество в Египет. Ако не друго, то това би застрашило позициите му в двореца, защото един хетски цар би назначил свои служители. Генерал Хоремхеб, който бил рискувал живота си в битки с хетите, определено не би одобрил подобно писмо - никога не би служил на смъртен враг. Така че писмото на Анхесенамон не би могло да е официална кореспонденция между двете могъщи нации. Това е било лична молба до единствения могъщ човек в нейното съзнание, който би имал достатъчно власт да ѝ помогне – хетския цар. Вероятно вдовицата е написала сама писмото си с йероглифи върху папирус, а по-късно писарите в хетския дворец щели да го преведат. Трябвал ѝ единствено доверен човек, който да занесе молбата ѝ.
Решението на Анхесенамон ни помага да разберем характера ѝ - тя е била уплашена и наивна. Израствайки в спокойната Амарна, тя изобщо не била чувала за ужасите от битките с хетите, нито пък знаела историите за техните жестокости. Вероятно е мислела, че само една силна армия е в състояние да я спаси. Сигурно се е самоубеждавала, че ако направи хетския принц цар на Египет, бойната сила на хетите ще се спусне да я спасява. Кой е този толкова могъщ мъж в Египет, накарал я да вярва, че единствено силна армия може да го отклони?
Молбата на Анхесенамон била толкова невероятна, че дори хетският цар не ѝ повярвал:
Когато баща ми чу това, той извика Великите за съвет, [казвайки]: „Подобно нещо не се е случвало през целия ми живот!“ И станало така, че баща ми изпратил в Египет Хатусазити, шамбеланът [със следната заповед]: „Иди и ми донеси истината! Може би те ме заблуждават! Може би [в действителност] те имат син от господаря си! Върни се при мен с истината!6