Тези две стени ни казват малко за Тутанкамон. Другите две обаче представляват изображения на действително станали събития, които съдържат следи към убийството на Тутанкамон. На източната стена е показана погребална процесия, която донася мумията на Тутанкамон в гробницата. Мумията почива в светилище, поставено върху шейна. Дванайсет носачи с бели ленени превръзки на главите дърпат царската мумия към гробницата - двамата с бръснати глави, облечени в роби на високопоставени служители, са Пенту и Ушермонт, управителите на Горен и Долен Египет.
Тук няма много за разбиране. Последната стена - северната - е изложена за всички туристи, които посещават гробницата на Тутанкамон, и е възпроизведена в много книги. Повечето хора обаче не осъзнават, че тя съдържа веществена улика за смъртта на Тутанкамон.
Благородниците от Тива често изобразявали церемонията по отварянето на устата по стените на гробниците си, но преди откриването на гробницата на Тутанкамон никога не е виждано изобразяване на церемонията за някой цар. Странно е, че царят, който върнал на Египет традиционната му религия, е нарушил обичая в собствената си гробница. Който и да е надзиравал работата по Тутанкамоновата гробница, по някаква причина е бил подтикнат да промени традиционната иконография.
Северната стена изобразява Тутанкамон как стои изправен във формата на мумифициран Озирис. От йероглифите над главата му е ясно, че фигурата е Тутанкамон, царят на Горен и Долен Египет, а не е Озирис. Той стои пред ниска маса, върху която е поставено ритуално перо и дар за боговете - крак от теле. От другата страна на масата стои фигура, за която можем да кажем, че е висш свещеник, защото е облечена в леопардова кожа - отличителен знак за такава служба. Жрецът вдига инструмента за отварянето на устата към устните на Тутанкамон - действие, което трябва да му върне дишането и живота в задгробния свят. Ако жрецът беше облечен само в леопардова кожа, всичко щеше да изглежда като традиционната церемония, но има една характеристика, която прави тази сцена уникална в аналите на цялата египетска история. Свещеникът носи короната на фараона. Наследникът на Тутанкамон извършва ритуала.
Надписът над главата разкрива неговата самоличност. Това е старият везир Ейе (фиг. 17). Ако пресъздадем събитията, последвали непосредствено след смъртта на Тутанкамон, изглежда очевидно Ейе да е бил отговорен за поставянето на свое изображение на стената в гробницата на Тутанкамон и че той е „слугата“, с когото Анхесенамон отчаяно се е опитвала да избегне брак:
1. Веднага щом Тутанкамон умира, започва подготовката за погребението му и украсяването на гробницата, а не преди смъртта му. Разбира се, че Ейе се е погрижил за тези подробности. И самият Ейе е наредил да бъде изобразен като фараон на стената.
2. Докато се е рисувало изображението на Ейе като фараон, Анхесенамон пише писмото да хетския цар, молейки го да изпрати един от синовете си да се ожени за нея, за да не е принудена да се омъжи за „слуга“.
3. Пътувайки да се ожени за Анхесенамон, принцът е бил убит на египетската граница - дело, вероятно осъществено от човек, който е щял да загуби много, ако Анхесенамон се омъжи за принца.
4. Ейе става цар на Египет.
Картината в гробницата и хронологията на събитията сочат Ейе като главен заподозрян в убийството на хетския принц, а по мое мнение също така и в убийството на Тутанкамон. Ейе е контролирал държавното управление. В промеждутъка от време между смъртта на Тутанкамон и коронясването на неговия наследник, Ейе в ролята си на везир е бил най-могъщият човек в страната, дори по-силен от вдовицата на наскоро починалия цар.
Контролирайки охраната на двореца и дори войската, той наистина е можел да принуди Анхесенамон да се омъжи за него. Ако, както показва рентгеновата снимка, смъртта на Тутанкамон е вследствие на заговор, трябва да се запитаме кой печели от убийството на царя. Отговорът е ясен. Смъртта на Тутанкамон позволила на Ейе да седне на трона.
Гробничният стенопис, където Ейе е изобразен като фараон, оставя два въпроса без отговор. Как е могъл Ейе, един простосмъртен, да стане цар на Египет и какво е станало с Анхесенамон?