Няма бележки от Картър или от някого другиго, които да подсказват, че някой е търсел да види Анхесенамон по стените на гробницата на втория ѝ съпруг. Също като Нюбери и другите интересуващи се от заплетените афери на късната Осемнайста династия, аз се питах каква ли е нейната съдба. Затова се отправих към гробницата на Ейе.
Докато вървях през пустинното пресъхнало речно корито, което оформяше Западната долина, не спирах да се надявам, че ще намеря някаква следа от младата царица. Влязох в гробницата и бързо намерих сцената, където Ейе е изобразен със своята царица. Тя стои с царствена осанка зад него, а йероглифите я провъзгласяват за „Великата съпруга на царя“. Обаче коя е тази царица? Името в картуша е било изсечено. Имаше само две разумни възможности за идентифициране на царицата: 1) Тей, първата съпруга на Ейе, която била с него в Амарна; и 2) Анхесенамон, която била царица на Египет, когато той се оженил за нея. Въпреки че името е заличено, е ясно коя от двете е изобразена. Картушът е твърде малък за дългото име „Анхесенамон“, но за „Тей“ става точно. Зад Тей не стои втора царица.
Анхесенамон беше изчезнала от историята. Самата Тей била влиятелна жена - единствената жена в Амарна, на която Ехнатон подарил златна яка. Тя била „бавачка“ и довереница на Нефертити и познавала Анхесенамон добре, възможно е дори да е служила на младата царица в Тива. Когато Ейе станал цар, Тей се издигнала до още по-висок статут, но никога не можела да бъде „Великата съпруга на царя“, не и докато Анхесенамон е жива.
Липсващият свидетел
Последните думи на Анхесенамон са във второто ѝ отчаяно писмо до хетския цар, в което потвърждава, че е казала истината и отчаяно желае да се омъжи за хетски принц. Пръстенът от Берлинския музей показва, че тя е живяла и след това, поне е живяла достатъчно дълго, за да се омъжи за Ейе, а после изчезва без следа. Не само изминалите 3000 години са помогнали Анхесенамон да потъне в забрава. Трябвало е да бъде изобразена на стените на гробницата на Тутанкамон, как го придружава във вечността, а дори да е умряла наскоро след брака си с Ейе, трябвало е да има някакви индикации в неговата гробница. И къде в края на краищата се намира нейната гробница?
Никога не е намирана гробница на Анхесенамон. Дори да е съществувала и да е била ограбена до шушка в античността, щеше да има следи. Ако Анхесенамон беше погребана като царица на Египет, в гробницата ѝ е трябвало да има мебели, облекла, бижута и ковчег. Крадците на гробници в древен Египет вземали всичко, което имало стойност, трошали мебелите, отлепвали златното им покритие, претопявали бижутата, оставяли гробниците в опустошение, обаче каквото и да беше останало, все щеше да показва, че Анхесенамон някога е била погребвана. Щеше да има счупени канопически съдове, фрагменти от дървени кутии за облекла и тоалетни принадлежности - предмети без стойност за крадците на гробници, но някои от тях щяха да носят името на Анхесенамон. Заедно с името на царицата щеше да има индикация, че е умряла и че това са предмети от гробницата ѝ. След името ѝ щеше да има йероглифи, означаващи „Правогласна“.
Египтяните използвали много евфемизми за мъртвите, като „отишъл на запад“ и станал „западняк“, а не като нашето „скъп покойник“. Друга фраза, която използвали, била „правогласен“ или „чийто глас е правдив“. Те вярвали, че мъртвите се явяват пред четирийсет и двама богове в Стаята на двойната истина. Там те разказвали за себе си, обяснявайки защо трябва да бъдат допуснати в задгробния свят. В Глава 125 от „Книга на мъртвите“ пише какво трябвало да кажат - че не са наранили никого, че не са отклонявали напоителния канал от полето на съседа си и т.н. Когато свършели с молбата, сърцето им било поставяно на везни, от другата страна на които се слагало перото на истината - оттам са произлезли и нашите везни. Ако везните застанели в равновесие, покойният бил обявяван за „Правогласен“ и бил допускан в отвъдния свят. Ако везните не се изравнели, сърцето на покойния било изяждано от „Поглъщана на сърца“ и той преставал да съществува. Предметите от гробницата на Анхесенамон щяха да имат „Правогласна“ след името ѝ.
Дори силно разрушените гробници оставят следи от обитателя си - на пазара за антики се появяват вещи; при разкопки, когато гробницата се разчиства и се определя точното й местоположение върху картата, археолозите намират предмети. Но от Анхесенамон, която била омъжена за двама египетски царе, няма и следа. Или гробницата ѝ предстои да бъде разкрита, или никога не е била погребвана както трябва и името ѝ е изтрито от историята. Аз се надявам гробницата ѝ да бъде намерена някой ден, но се боя, че може да се е случило второто и това да е бил краят ѝ.