Преглед на заподозрените
Към настоящия момент следите са: рентгеновата снимка на черепа на Тутанкамон, която показва, че му е бил нанесен „удар в задната част на главата“; писмата на Анхесенамон, в които говори за страха си и че отказва да се омъжи за слуга; убийството на хетския принц; и най-накрая Анхесенамон се омъжила за простосмъртен (слуга) и веднага след това изчезнала безследно от историята. Всичко това повдига съмнението, че е имало машинации. Започнахме с една смърт - с тази на Тутанкамон. После видяхме, че един хетски принц е бил убит, а след това последвало подозрителното изчезване на царската наследница. Трите смърти може да са свързани помежду си. Ако е така, кои са главните заподозрени? Както при всяко убийство, трябва да се наблюдават действията на заподозрените след това, за да се види дали няма да направят грешен ход, който да разкрие вината им.
Ейе
Веднага след смъртта на Тутанкамон Ейе наредил да го изобразят като властимащ в гробницата на младия цар, комуто е служил. Ние бихме си помислили, че ако е убиец, той би направил всичко възможно да се дистанцира от жертвата си, но се е случило точно обратното. Има причина обаче, заради която, дори ако е убиец на Тутанкамон, Ейе би искал да се изобрази като цар, осъществявайки погребалните ритуали на предишния монарх. Това е бил начин да легитимира собствената си кандидатура за трона, собственото си наследяване на престола. От значение е, че въпреки че изобразил себе си на гробничната стена, той пропуснал Анхесенамон, съпругата на Тутанкамон, сякаш е имал други планове за нея. После Ейе си присвоил гробницата в Западната долина, започната от Тутанкамон, и прекопирал някои декорации от гробницата на Тутанкамон, като отново се асоциирал с предишния монарх. Той дори добавил титлата „Божествен баща“ към новото си фараонско име, за да се свърже оше по-тясно с Тутанкамон.
Ейе седнал на трона над шейсетгодишен. Живял по-малко от четири години след като станал цар, оставяйки на поколенията дори по-малко следи от самия Тутанкамон за своето управление. Гробницата на Ейе била силно разрушена от крадци, и то след официалното му десакриране - името му било заличено навсякъде, където било изписано по стените на гробницата му.22 Този опит за прокълнаване на паметта не бил нещо необичайно за древен Египет. Имената имали толкова голямо магическо значение, че египтяните често казвали „Да произнесеш името на мъртвия, значи да го съживиш отново“. Ако името на някой човек е изтрито от паметниците му, той спира да съществува и след като последните следи били заличени, той бил прокълнат навеки. Този опит да бъдат сигурни, че Ейе никога няма да се радва на удоволствията от задгробния живот, не свършил със заличаването на името му. Дори неговите ушабти, статуетките на слуги, били унищожени. Понеже тези статуетки нямали стойност, крадците често ги зарязвали, но в гробницата на Ейе опустошението било толкова пълно, че изобщо не е намерена статуетка на Ейе като цар.23 Някой изключително много се е постарал Ейе да не благоденства в отвъдния свят.24
Хоремхеб
Понеже генерал Хоремхеб наследил Ейе като фараон, той е бил в най-добра позиция да заповяда десакрирането на гробницата му. За да разберем защо Хоремхеб би искал да направи такова нещо, трябва да изучим кариерата му. Хоремхеб може да е започнал да служи във войската по време на управлението на бащата на Тутанкамон, но не се е присъединил към религиозното преселение в Амарна.25 Вместо това той се издигнал на висока длъжност при следващия фараон - Тутанкамон, като станал „Велик командващ на войската“, „Заместник на царя“ и „Надзирател на царските работи“ и си спечелил десетина други титли.26 Очевидно произхождайки от скромно семейство, Хоремхеб бързо се издигнал в службата си при младия фараон. Една от наградите му била монументалната му гробница в Саккара - най-голямата от тези на всички служили при Тутанкамон. Нито един човек не би могъл да си позволи сам да изпрати експедиция за изсичане на толкова камъни, нито да наеме стотиците умели занаятчии да издялат и украсят блоковете за такава гробница, освен ако тя не е подарък от фараона. Хоремхеб изобразил сцени на военните си походи в Нубия, Либия и Сирия навсякъде из гробницата си, защото именно той бил възвърнал контрола на Египет върху чуждите територии, който бил загубил Ехнатон.
Можем да си представим гнева на един войник към Ехнатон, фараонът пацифист, но реакцията му къв Анхесенамон трябва да е била още по-силна заради писмото ѝ до хетския цар. Хоремхеб си рискувал живота да се бие с хетите, а сега царицата иска да се омъжи за някой от тях и да го направи господар на Египет - цар на Хоремхеб! Следователно не би било изненада, ако Хоремхеб има пръст в убийството на хетския принц.