Выбрать главу

Управникът на египетския отдел на Лувъра в Париж, мадам Декрош-Ноблкур, без задръжки сочи Хоремхеб като убиец на хетския принц:

Хетският принц Заманза тръгнал както подобава с ескорта си, но полицията на Хоремхеб - „мъжете и конете на Египет“, го убили по пътя.27

Може ли някой да заповяда военна операция срещу хетски принц без съгласието поне на командващия военните сили?

Хоремхеб продължил да бъде главнокомандващ на войската през време на управлението на Ейе, но когато остарелият Ейе умрял, със силната войска зад гърба си той се провъзгласил за цар. Сега Хоремхеб бил най-важната клечка в държавата и истинският му характер се разкрил.

Той изтрил всички следи от Тутанкамон, въпреки че този фараон е помогнал за израстването му. Първата цел била колонадата в храма в Луксор - онзи, който Тутанкамон довършил вместо дядо си Аменхотеп III. Сцените с фестивала Опет останали непокътнати, но името на Тутанкамон навсякъде било заличено и сменено с това на Хоремхеб.28 Когато боговете погледнат стените на храма в Луксор, заслугите щели да се припишат на Хоремхеб (фиг. 21). Дори заупокойният храм на Тутанкамон, където набожни свещеници принасяли дарове за душата му, бил десакриран. Колосалната статуя, която някога стояла пред храма, вече не носела името на Тутанкамон. При внимателен преглед се вижда, че картушите са издълбани по-надълбоко от другите йероглифи, защото статуите първо били узурпирани от Ейе, а после името му е било заменено с това на Хоремхеб (фиг. 20). От Тутанкамон не е останало нищо освен младото му лице.

Стелата на реставрацията, издигната от Тутанкамон в храма в Карнак, в която се провъзгласява връщането към традиционните обичаи, вече не носи неговото име. Малкото посетители, които се спират да я погледнат в Египетския музей в Кайро, виждат името на Хоремхеб, издълбано малко по-силно от другите йероглифи. Хоремхеб свършил такава добра работа при заличаването на всички следи от Тутанкамон, че е било много трудно да се възстанови картината на живота му въобще. Както е характерно за военните, насочването на вниманието към всички подробности и способността да командва другите са спомогнали за извършването на работата прецизно.

Дали това безмилостно заличаване издава гняв срещу Тутанкамон, който да се е реализирал в убийство? Един факт дава по-скоро отрицателен отговор. Оскверняването на името на Тутанкамон от Хоремхеб не изглежда да е на лична основа, защото последният е оставил гробницата на младия цар непокътната и може би именно той я е запечатал отново, след като е била частично ограбена. Изтриването на паметта на Тутанкамон е било част от едно по-мащабно пренаписване на историята, целящо да бъдат заличени всички следи от периода в Амарна и свързаните с него личности, което включвало Тутанкамон и Ейе.

Когато Хоремхеб встъпил в длъжност, храмовете на Атон, построени от Ехнатон в Карнак, вероятно още са си били там. В края на управленито му храмовете вече били изчезнали. Хоремхеб заповядал да бъдат разглобени и отново използвал блоковете, за да изгради голямата порта в своя чест в храма в Карнак. За да завърши пълното унищожение на всички доказателства, че въобще е съществувал Амарнския период, той изпратил групи работници в града на Ехнатон в пустинята да сринат всички постройки до основи.

Твърдо решен да заличи паметта на Ехнатон, Тутанкамон и Ейе, Хоремхеб започнал да брои годините на своето управление от смъртта на Аменхотеп III. Като наследник на Ейе Хоремхеб е трябвало да започне да брои управлението си от година 1, но вместо това той започнал с година 30. Все едно, че е бил коронясан за цар веднага след смъртта на Аменхотеп III и 29-те години на Ехнатон, Семенкаре, Тутанкамон и Ейе никога не са съществували. После Хоремхеб изпратил каменоделци в своята гробница в Саккара, където бил изобразен като простосмъртен, обикновен генерал от войската. Работниците издялали кобрата - символът на царската власт, върху челото на Хоремхеб, за да бъде запомнен само като фараон.

Всички индикации сочат, че пренаписването на историята от Хоремхеб не е било лично отмъщение, а държавна политика. Амарнската ерес и всички свързани с нея трябвало да бъдат изтрити. Тази фикция проработила в изумително голяма степен. На официалните списъци на царете, като например тези в Абидос, името на Хоремхеб е непосредствено след това на Аменхотеп III.