Унищожителният план на Хоремхеб обаче пропуснал гробницата на Тутанкамон. Не е същото с гробниците на Ейе и Ехнатон. Причината може да е била обикновена сантименталност. Величието на Хоремхеб нараснало при Тутанкамон и той може да е изпитвал привързаност към онзи, който го е награждавал с богатство и власт. Щом не се виждала, гробницата не била очевиден спомен от Амарнската ерес, така че младият цар можел да спи спокойно във вечното си обиталище, макар да не съществувал официално на повърхността на земята.
Днес наричаме Хоремхеб фараона на закона и реда. Той реорганизирал съдилищата, като въвел „хора с добър характер“, на които казал да не приемат подкупи. „Какво ще [си помислят хората] за хора с вашето положение, които нарушават справедливостта?“ - запитал той. Като бивш военен строго наказвал престъпниците. На онези, които били уличени в изнудване, им отрязвали носовете и ги пращали в заточение. Всеки, който бил хващан да краде, получавал 100 тояги.29 През 27-годишното си владичество Хоремхеб се стремял да възвърне предишното величие на Египет. Той строил храмове и светилища на боговете и изпращал войската надлъж и шир. Когато най-накрая бил положен в гробницата си в Долината на царете, Египет бил в далеч по-цветущо състояние, отколкото когато поел царската власт. Разбира се, това не означава, че не е бил виновен за убийството.
Обвинението
След подозрителната смърт на Тутанкамон със сигурност се е случило още едно убийство (на хетския нринц), а е възможно да е имало и трето. Дали трите смърти са свързани, един ли е убиецът? Предвид всички доказателства се очертават двама заподозрени - Ейе и Хоремхеб. Нека разгледаме всеки от тях.
Най-силното доказателство за престъпление идва от хетските архиви, които съдържат конкретно обвинение - убийството на техния принц. Явно е, че хетите са приели събитието като официален акт на агресия от страна на Египет, защото му обявили война. Те смятали, че убийството е станало с намесата на високопоставени служители от държавната власт. И Ейе, и Хоремхеб трябва да бъдат „призовани“ като обвиняеми.
Всеки от тях е имал силен мотив. Хоремхеб, който направил кариера в армията, цял живот се бил сражавал с хетите и сега един от тях бил на път да му стане цар. Като убие хетския принц, той ще подпомогне възкачването на египетски цар.
Мотивът на Ейе е бил повече личен. Той е искал да бъде цар. В момента, когато Анхесенамон е пишела до хетите, Ейе се изобразява като фараон в гробницата на Тутанкамон. За всички с изключение на Анхесенамон е било ясно, че хетите са врагове и не трябва да им се доверяват. На хетския принц не можело да му бъде позволено да пристигне в Египет.
Както Ейе, така и Хоремхеб имали възможност да го направят. Ейе е бил везир на Египет и контролирал държав- ното управление. Когато научил за плановете на Анхесенамон да се омъжи за чужденец, сигурно му е било много лесно да предупреди граничната охрана за възможно „нашествие от хетите“ под прикрието на знаме за примирие. За Хоремхеб също е било лесно да заповяда на отряд каляски да посрещнат и унищожат принца и антуража му. Като чуят, че един от хетите пътува към Египет да стане цар, египетските войници с готовност ще рискуват живота си, за да предотвратят това неприятно събитие.
Хоремхеб и Ейе са имали едновременно и мотив, и възможност. Това може да означава, че са го планирали заедно. В желанието си да се качи на трона Ейе се свързва с Хоремхеб, който се ужасява от идеята да служи на хетски цар. Главнокомандващият войската по свои собствени причини се съгласява да свърши мръсната работа на Ейе - това ие е невероятен сценарий.
Ако тези събития се случат в днешно време, Хоремхеб и Ейе ще бъдат разпитвани поотделно и на всекиго ще бъде предложено споразумение за смекчаващи вината обстоятелства, ако предаде другия.
Най-вероятният изход би бил и двамата да бъдат обвинени в убийството на хетския принц.
Какво да кажем за другите две подозрителни смърти - на Анхесенамон и Тутанкамон? Днес бихме се опитали да разберем кой е имал мотив и възможност да го извърши, а после бихме повдигнали обвинение срещу този човек.
Ако Тутанкамон е бил убит, доказателствата сочат повече към Ейе, отколкото към Хоремхеб. Въпреки че и двамата са имали силни мотиви, единствено Ейе е имал възможност да го извърши. Цялата ситуация е разказана по стените на гробницата на Рекмир - везир, който е действал повече от век преди Ейе. Украсата на гробницата има два елемента - йероглифни текстове и сцени от ежедневието - и двата провъзгласяват властта на везира в древен Египет. Той е имал достъп до всички луксове в държавата, домакинствал е на най-изискани тържества, където се сервирали най-отбрани ястия. Музиканти и танцьорки забавлявали гостите му, а многобройни слуги угаждали на желанията им. Рекмир бил толкова горд от високопоставеното си положение, че описал отговорностите си като везир. Един ред йероглифи на стената на гробницата ни казва всичко - „никой не може да влиза или излиза от царската обител без знанието на везира“.