— Няма страшно, Сам! — каза ухилен цивилният полицай. — Нищо лошо няма да ти се случи. Само искам да ти задам няколко въпроса.
— Откак… откак се случи това, непрекъснато ми задавате въпроси — изръмжа Сам.
И все пак се остави да го отведат на една пейка в парка.
— Виж, Сам, ще бъда откровен — каза полицаят. — В Скотланд Ярд нямаме никакви улики срещу теб, но смятаме, че би могъл да ни помогнеш. Познавал си господин Лайн, а той се е отнасял много добре с теб.
— Слушай, я млъкни — озъби се Сам. — Не желая да говоря за това. Не желая да мисля за това! Чу ли? Господин Лайн беше най-благородният човек на този свят, по-благороден от него не е имало, лека му пръст! О, Господи! — разрида се Сам и за смайване на детектива този закоравял престъпник зарови лице в ръцете си.
— Успокой се, Сам! Зная, че е бил свестен човек. Имаше ли някакви врагове — може да е казал нещо на човек като теб, което не би доверил на приятелите си?
Сам вдигна изпълнените си с подозрение зачервени очи и попита:
— Да не си навлека беда, ако проговоря?
— В никакъв случай, Сам — побърза да го успокои полицаят. — Хайде, помогни ни, пък ако някога изпаднеш в беда, може и да кажем добра дума за теб. Нали разбираш? Някой мразеше ли го?
Сам кимна.
— Жена ли? — попита детективът уж безразлично.
— Жена я! — отговори другият и изпсува. — Проклета да е! Жена беше! Той, господин Лайн де, се отнесъл добре с нея. Била без пукната пара, гладувала. Измъкнал я от калта и я настанил на работа, а тя тръгнала да го обвинява и черни!
Сам избълва порой от най-гнусните псувни, които детективът бе чувал някога.
— Ето такова било това момиче, Слейд — продължи той, обръщайки се към полицая свойски на фамилно име, както правят престъпниците. — Тя не заслужава да ходи по тази земя…
Гласът му пресекна.
— Мога ли да те попитам как се казва? — поинтересува се Слейд.
Сам отново се огледа подозрително.
— Виж какво — рече той, — остави ме да се оправя с нея. Не се безпокой, ще й натрия носа.
— Ще си навлечеш неприятности, Сам — каза замислено Слейд. — Ти само ни дай името. Дали не започва с „Р“?
— Откъде, по дяволите, да зная? — изръмжа престъпникът. — Не мога да чета. Казва се Одет.
— Райдър ли? — попита го нетърпеливо другият.
— Да. Била е касиерка в универсалния магазин „Лайн“.
— А сега се успокой и ми разкажи всичко, което ти е рекъл Лайн за нея, хайде, момчето ми!
Сам Стей се вторачи в него, после върху лицето му се мярна коварство.
— А ако е била тя? — промълви той. — Ех, да ми падне в ръчичките! Ще я пратя на топло!
Едва ли друго би могло да илюстрира по-добре манталитета на Сам от това, че дотогава не му беше хрумвало да „накисне“ момичето. Каква идея, каква великолепна идея! Той отново се озъби и изгледа детектива със странна усмивчица.
— Добре, сър — рече Сам. — Ще кажа на началството. Но не и на теб.
— Така и трябва, Сам — съгласи се благо детективът. — Можеш да кажеш на господин Тарлинг или на господин Уайтсайд, а те ще ти се отплатят.
Той взе такси и се отправиха със Сам, но не към Скотланд Ярд, а към малката кантора на Тарлинг на Бонд Стрийт. Тъкмо там бе детективското бюро на човека от Шанхай, там заедно с флегматичния Уайтсайд той очакваше да се върне детективът, когото беше изпратил да поеме Сам Стей от полицая, който го следеше.
Престъпникът влезе, тътрейки крака, в стаята, изгледа сърдито първо единия, после другия, кимна и на двамата, но отказа да седне на стола, който бутнаха към него. Главата му бучеше както никога преди това. Странно, забеляза го едва след като влезе в тихата стая, където срещна сериозния поглед на човек, чието сурово лице не си спомняше да е виждал.
— Хайде, Стей — подкани го Уайтсайд, когото престъпникът все пак позна, — искаме да чуем какво знаеш за това убийство.
Стей стисна устни и не отговори.
— Седни — рече Тарлинг и този път човекът се подчини. — Доколкото разбрах, момчето ми — продължи детективът, а когато бе настроен да убеждава, гласът му бе мазен-мазен, — си бил приятел на господин Лайн.
Сам кимна.
— Бил е добър с теб, нали?
— Добър ли? — Сам пое дълбоко въздух. — Бих дал сърцето и душата си, за да му спестя и минутка болка. Наистина, сър! Казвам ви честно и да пукна на място, ако лъжа! Той беше ангел, слязъл на земята… Боже, ако пипна някога тази жена, ще я удуша. Ще я очистя! Няма да я оставя, докато не я направя на парчета. — Гласът му се извиси, на устните му се появи пяна, цялото му лице се преобрази, обхванато от екстаза на омразата. — Тя го е грабила, грабила го е в продължение на години — изкрещя Сам. — Той се е грижил за нея и я е покровителствал, а тя, моля ви се, тръгнала да говори за него лъжи! Капан му заложила!