Тарлинг свърши да чете и погледна помощника си.
— Ето го края на загадката с нарцисите — заключи той. — Едно доста просто обяснение, Уайтсайд. Между другото, това оневинява нашия приятел Милбърг, който, както изглежда, ще се измъкне без присъда.
След седмица двама души се разхождаха бавно покрай високия морски бряг. Бяха вървели дълго в пълно мълчание, когато Одет Райдър се обади:
— Много бързо се уморявам. Нека поседнем.
Тарлинг послушно се отпусна до нея.
— Видях тази сутрин във вестниците, господин Тарлинг, че сте продали универсалния магазин „Лайн“.
— Така е — потвърди Тарлинг. — Има много причини, поради които не искам да се хващам с магазина, нито пък да оставам в Лондон.
Тя не гледаше към него, играеше си със стръкчетата трева, които бе откъснала.
— В чужбина ли заминавате? — попита тя.
— Заминаваме — поправи я Тарлинг.
— Заминаваме? — погледна го изненадано Одет. — Кои заминаваме?
— Имам предвид себе си и момичето, на което се обясних буйно в любов в Хартфорд — уточни Тарлинг и тя сведе очи.
— Тогава помислих, че сте ме съжалили — рече Одет — и това до голяма степен ви е подтикнало да направите необузданото си обяснение в… в…
— Любов може би? — подсказа Тарлинг.
— Това е думата — потвърди тя леко усмихната. — Че го правите, подтикнат от огромната ми мъка.
— Направих го — рече Тарлинг, — защото те обичам.
— Къде отивате… отиваме? — попита неловко Одет.
— За няколко месеца в Южна Америка — заяви Тарлинг, — а после в моя любим Китай, за хладния сезон.
— Защо в Южна Америка? — поиска да разбере момичето.
— Защото — заяви Тарлинг — в тазсутрешния вестник четох една статия за цветя и научих, че в Аржентина не растели нарциси.