Тялото е идентифицирано — убит е господин Торнтън Лайн, прочут милионер.
5
Намереното в джоба на Лайн
„Лондонската полиция е изправена пред нова загадка, и то толкова необичайна, че няма да е пресилено, ако назовем престъплението най-загадъчното убийство на века. Днес призори в Хайд Парк бе намерен мъртъв при обстоятелства, които сочат, че е убит по най-жесток начин, господин Торнтън Лайн, известен светски лъв, собственик на голяма търговска фирма, поет от значителен мащаб и прочут с благотворителността си милионер.
В пет и половина Томас Савидж, нает от Кюбит Таун Констръкшън Къмпани, минавал през Хайд Парк на път за работа. Пресякъл централната алея за превозни средства, която върви успоредно с Бейсуотър Роуд, и вниманието му било привлечено от проснато на тревата тяло. Савидж се отправил към мястото и видял мъж, който очевидно бил мъртъв от няколко часа. Бил без сако и жилетка, около гърдите, върху които били скръстени двете му ръце, била омотана копринена дреха, явно за да се спре кръвотечението от раната вляво, над сърцето.
Необикновеното в случая е, че убиецът не само е кръстосал ръцете, но и е положил върху гърдите жълти нарциси. Незабавно повикали полицията и тя вдигнала трупа. Според полицаите престъплението не е извършено в Хайд Парк, злощастният мъж е убит другаде и тялото му е пренесено в парка със собствения му автомобил, изоставен на стотина метра от мястото, където е открит трупът. Доколкото разбрахме, полицията е попаднала на много важна улика и предстои арест.“
Странно умислен, господин Дж. О. Тарлинг, работил навремето в Шанхайската детективска служба, прочете подробното описание във вечерния вестник.
Лайн убит! Какво необикновено съвпадение — беше се запознал с младия мъж броени дни преди това!
Макар да му се падаше далечен роднина, Тарлинг не знаеше нищо за личния живот на Лайн. В Китай беше прекалено зает, за да се занимава с приумиците на някакъв турист, пък бил той негов братовчед, но смътно си спомняше за скандал, свързан с името му, и се помъчи да се сети за всички обстоятелства около него.
Остави вестника с лека гримаса, която подсказваше съжаление. Ето такъв случай му трябваше, за да се разгърне, стига да работеше в Скотланд Ярд! Загадката обещаваше да е необикновено интересна.
Тарлинг се сети за момичето — Одет Райдър. Какво ли ще си помисли тя? „Ще се стъписа — рече си той, — ще се ужаси.“ Заболя го при мисълта, че макар и косвено Одет вероятно ще бъде замесена в такъв шумен скандал, и с внезапна тревога осъзна: никак не бе изключено да се разтръби, че се е скарала с покойния.
— Пфу! — промърмори той, отхвърли възможността като абсурдна и тръгна към вратата, за да повика слугата си.
Лин Чу се появи, без да продума.
— Лин Чу! — обърна се към него Тарлинг. — Бледоликия е мъртъв!
Китаецът вдигна невъзмутимо очи към лицето на господаря си и спокойно заяви:
— Всеки умира рано или късно. Този е умрял бързо. Пак е по-добре, отколкото да умре бавно.
Тарлинг го изгледа проницателно.
— Откъде знаеш, че е умрял бързо? — поиска да знае той.
— Така приказват — отвърна без колебание Лин Чу.
— Но не и на китайски — възрази му Тарлинг, — а ти, Лин Чу, не говориш английски.
— Говоря малко, господарю — каза Лин Чу, — и го чух на улицата.
Тарлинг замълча, а китаецът зачака.
— Лин Чу — поде след малко детективът, — този човек идва в Шанхай, докато бяхме там, и имаше неприятности. Веднъж го изхвърлиха от чайната на Уин Фу, където пушил опиум. А имаше и други главоболия — спомняш ли си?
Китаецът го погледна право в очите и заяви:
— Забравям. Бледоликия беше лош човек. Радвам се, че е мъртъв.
— Хм! — изсумтя Тарлинг и отпрати слугата.
Лин Чу беше най-способният от всичките му агенти, човек, който, веднъж надушил следа, не мирясваше, докато не открие нещо, а също и най-верният от местните детективи. Но Тарлинг никога не си беше въобразявал, че разбира как се движи мисълта му, нито че би могъл да проникне зад завесата, която китаецът спускаше между себе си и любопитния чужденец. Дори тамошните престъпници не смогваха да проумеят разсъжденията на Лин Чу и мнозина отиваха на ешафода, блъскайки си главата, която скоро щеше да бъде отделена от тялото им, как той е разкрил престъплението.