— Когато разбрах къде е бараката, ти си се обадил на Кюлбо и си го изпратил да ни убие.
— Съжалявам… Работата много се обърка. Не исках да ви убивам всички, но… така се наложи.
— Гнездо на оси…
— О, да, в този град има няколко оси.
— Кажи ми, струва ли си заради тези луксозни къщи и скъпи коли да унищожаваш цял град? Огледай се, Бел. Онзи ден погребваха дете. В този град не се чува детска глъч. Знаеш ли защо? Хората са стерилни.
— Да, опасно е да сключваш сделки с дявола, но не е ли целият живот една голяма сделка?
Приближи до масата, сложи си гумени ръкавици и вдигна тубата с токсафена. Пристъпи към инвалида и бавно започна да развива запушалката.
Стив Фар опря цевта в гърба на Амелия Сакс и грубо я изблъска към задната врата.
Класическа грешка! Така тя знаеше на каква височина е оръжието и можеше да го блъсне с лакът. При малко късмет Фар щеше да го изпусне, а тя щеше да има време да дотича до Мейнстрийт. Там полицаят нямаше да посмее да стреля, защото щеше да има прекалено много свидетели.
Той отвори вратата.
Слънцето блесна в очите й и тя замижа.
— И сега какво? — попита.
— Свободна си — отвърна безгрижно полицаят.
Тя напрегна мускули, приготви се да се извърти, но той бързо я изблъска навън и се отдръпна назад. Сега не можеше да му направи нищо. Тя въздъхна.
Отстрани, от един храст, се чу леко изщракване.
— Хайде — подкани я Фар. — Бягай.
Тя отново си помисли за Ромео и Жулиета.
И за хубавото гробище на хълма срещу Танърс Корнър, покрай което бяха минали, както й се струваше, преди векове.
„О, Райм…“
Тръгна бавно напред.
— Не мислиш ли, че някой може да се усъмни? — попита Райм. — Аз не съм в състояние да отвия капачката.
— Блъснал си се в масата — отвърна Бел. — Капачката не е била добре завита и тубата се е разляла върху теб. Аз съм тръгнал да търся помощ, но вече е било прекалено късно.
— Амелия няма да остави това така. Нито пък Люси.
— Гаджето ти не е никаква пречка. А Люси? Тя може да се разболее отново… и този път няма да има какво да й режат, за да я спасят.
Бел се замисли за момент, после се приближи и лисна течността в лицето на Райм. Отстъпи бързо и закри уста с кърпичката си.
Райм рязко дръпна глава назад, устните му се разтвориха и част от течността попадна в устата му. Той се закашля.
Бел свали ръкавиците и ги пъхна в джобовете си. Наблюдава няколко минути Райм, после бавно се приближи до вратата, отключи я, отвори и изкрещя:
— Помощ! Някой да дойде на помощ! — Излезе в коридора: — Помо…
И се изправи срещу насоченото оръжие на Люси Кър.
— Господи, Люси!
— Стига, Джим. Всичко свърши!
Шерифът отстъпи. След него нахлу Натан и бързо го обезоръжи. Последва го едър мъж с тъмен костюм и бяла риза.
Бен също се втурна в стаята и без да обръща внимание на останалите, извади салфетка и започна да бърше лицето на криминолога.
Шериф Бел заобяснява припряно:
— Случи се нещастие! Отровата се разля! Аз тъкмо…
Райм плю и се закашля. Обърна се към Бен:
— Би ли ми избърсал бузата малко по-нагоре? Да не ми влезе в очите. Благодаря.
— На твоите услуги, Линкълн.
— Тръгнах да търся помощ! — продължи да се оправдава Бел. — Това се разплиска и…
Мъжът с костюма извади белезници и ги щракна около китките на шерифа:
— Джеймс Бел, аз съм детектив Хюго Бранч от Щатското полицейско управление на Северна Каролина. Арестуван сте. — Обърна се укорително към Райм: — Казах ли, че ще ви потече по ризата? Трябваше да поставим предавателя някъде другаде.
— Нали записахте разговора?
— Да, но не в това е проблемът. Тези неща струват пари!
— Удръжте ми от хонорара — заяви безцеремонно Райм, докато Бранч вадеше микрофона от вътрешната страна на ризата му.
— Това е клопка! — възкликна Бел.
„Най-после се сети.“
— Ами отровата…
— О, не е токсафен — обясни Райм. — Най-обикновено домашно уиски. От бутилката, която изследвахме. Между другото, Бен, ако има останало, бих смукнал една глътка. И, за бога, някой да пусне тази климатична инсталация.