В този неделен ден през завоя мина черен джип „Лексус“ и въпреки че радарът показа разрешените шейсет и шест километра в час, Люси Кър подкара патрулната кола и включи сигналната лампа.
Доближи се плътно зад лексуса. От опит се беше научила да гледа винаги огледалото за обратно виждане на преследваната кола. По очите на шофьора може да се познае какви престъпления може да е извършил, освен, разбира се, превишената скорост или развалените стопове. Наркотици, кражби на оръжие, алкохол — опитният полицай разбира какво може да очаква. В очите на този шофьор не личеше и следа от вина или гузна съвест.
Очи на безскрупулен човек…
Това още повече засили гнева й и тя си пое дълбоко въздух, за да се овладее.
Джипът отби на едно прашно разширение и Люси спря отзад. Рутинна проверка на талона, книжката и застраховката на колата. Не това обаче бе истинската цел на Люси. Изрядността на возилото не я интересуваше ни най-малко. Тя отвори с трепереща ръка вратата си и слезе.
Шофьорът я загледа в огледалото за обратно виждане. В очите му се четеше известна изненада, вероятно от това, че тя не носеше униформа — само дънки и работна риза. Защо му е на полицай да спира в извънработно време кола, която дори не е превишила скоростта?
Хенри Давет смъкна прозореца си.
Люси Кър погледна вътре. До Давет седеше изрусена жена около петдесетте. Носеше диамантени обеци, гривна и огърлица. На задната седалка седеше малко момиченце и си играеше с компактдискове, наслаждавайки се мислено на музиката, която баща й не й позволяваше да слуша в празничния ден.
— Полицай Кър, какво има? — попита Давет, но по очите му личеше, че знае много добре.
— Слизай от колата, Давет.
— Какво има, скъпи? — обади се жената до него.
— Полицай, какво означава това? — попита Давет.
— Слизай. Веднага.
Люси се пресегна през отворения прозорец и натисна копчето за автоматично отключване на вратите.
— Ама, скъпи, редно ли е това? Може ли…
— Млъквай, Една.
— Добре, млъквам.
Люси отвори вратата. Давет откопча предпазния колан и слезе.
По шосето мина камион и вдигна облак прах.
— С жена ми закъсняваме за църква. Не мисля, че…
— Млъквай! — изсъска тя.
— Какво значи това?
— Знам всичко.
— Така ли, полицай Кър? Какво по-точно знаете?
— За отровата, за убийствата, за канала…
— Никога не съм имал преки контакти с Джим Бел или някой друг от Танърс Корнър. Ако сред служителите ми има психопати, които да наемат други психопати, за да вършат беззакония, вината не е моя. Ако наистина се е случило такова нещо, готов съм да съдействам с всички сили на властите.
— Ще отидеш зад решетките заедно с Бел и шурея му — изсъска тя. Безочието му я изумяваше.
— В никакъв случай. Нищо не доказва връзката ми с кое да е от престъпленията им. Няма свидетели, няма банкови трансфери, няма улики. Аз произвеждам химични продукти от нефт: перилни препарати, асфалт и някои пестициди.
— Незаконни пестициди.
— Пак грешка. Токсафенът е разрешен в Съединените щати — при определени обстоятелства. В повечето страни на Третия свят употребата му е съвсем законна. Образовайте се малко, полицай. Без пестициди маларията, енцефалитът и гладът ще взимат ежегодно стотици хиляди човешки жертви…
— … за сметка на това предизвикват у хората, изложени на тях, рак, уродства, чернодробни заболявания…
Давет вдигна рамене:
— Покажете ми литература по този въпрос, заместник-шериф Кър. Покажете ми научните статии, които го доказват.
— Толкова са „безопасни“, че престана да ги превозваш с камиони. Защо започна да използваш шлепове?
— Не мога да се добера по друг начин до пристанищата, защото някои нещастници в общинските съвети забраниха пренасянето на токсични вещества. Не познават фактите, а аз нямам нито време, нито достатъчни връзки, за да променя законите.
— Е, предполагам, че някой от Управлението за защита на околната среда ще се поинтересува от дейността ти.
— О, не ме плаши с тях. Нека дойдат! Сам ще ти дам номера им, за да ги извикаш. Дори да направят проверка, нивата на токсафен навсякъде около Танърс Корнър са в рамките на допустимите концентрации.
— Може поотделно във водата, във въздуха, в селскостопанските продукти да са в допустими концентрации, но какво ще кажеш за общото им количество? Какво ще стане с едно дете, което пие вода от кладенеца в градината, после играе в тревата, после изяжда една ябълка, после…