— Законът е ясен, заместник-шериф Кър. Ако не ти харесва, стани конгресмен.
Тя го хвана за ревера:
— Не разбираш ли? Ти си за затвора!
— Не, ти не разбираш, полицай. Нещо не ти е ясно. Аз съм много, много добър в това, което върша. Аз не греша! — Погледна часовника си: — Крайно време е да тръгвам.
Давет се върна при джипа и заглади оредялата си коса. От потта космите се слепиха.
Качи се и затръшна вратата.
— За какво беше това…? — започна жена му, но той я накара да замълчи с бързо махване с ръка.
Посегна да запали двигателя. Люси се приближи откъм неговата страна:
— Чакай.
Давет я погледна, но тя се обърна към жената и момичето:
— Искам да видите какво ми причини вашият съпруг и баща.
Рязко разтвори ризата си. Двете жени в колата зинаха при вида на розовите белези на мястото на гърдите й.
— О, за бога! — промълви Давет и извърна очи.
— Татко… — прошепна ужасено момичето. Жената бе загубила ума и дума.
— Твърдиш, че не правиш грешки, Давет?… Лъжеш се. Допусна тази.
Индустриалецът запали двигателя и бавно потегли.
Люси остана неподвижна дълго, докато лексусът се изгуби от поглед. После закопча ризата си, облегна се на колата и постоя така известно време. Забеляза малко червено цвете на земята. Присви очи. Беше венерина пантофка, вид орхидея. След пет минути, с помощта на шпатулата за изчегъртване на скреж от стъклата тя успя да го извади с грудките и да го постави в кутията от студения чай. Остатъците от напитката бяха принесени в жертва за красотата на градината й.
44.
Един надпис на входа на съда обясняваше, че името на щата, Каролина, идва от Каролус, което е латинският еквивалент на Чарлз. В чест на Чарлз I, който дал разрешението за образуването на колонията.
Амелия Сакс си беше мислила, че щатът е кръстен на някоя кралица или принцеса. Като типична нюйоркчанка тя не се интересуваше особено от кралските персони.
Сега седеше с белезници между двама полицаи в съдебната зала и гледаше разсеяно наоколо. Подовете на старата тухлена сграда бяха от мрамор, мебелите — от махагон. Сериозни мъже с черни дрехи, съдии или властници, я гледаха строго от картините по стените, сякаш бяха убедени във вината й. Нямаше климатична инсталация, но в архитектурния паметник от осемнайсети век бе хладно.
— Хей, искаш ли кафе или нещо друго? — попита я Фред Делрей.
— Забранено е да се говори с… — понечи да възрази единият от полицаите, но служебната карта на агента бързо му затвори устата.
— Не, благодаря, Фред. Къде е Линкълн?
Наближаваше девет и половина.
— Не знам. Нали го познаваш, понякога просто се появява. За човек, който е неподвижен, щъка повече, отколкото може да се очаква.
Люси и Гарет също ги нямаше.
Сол Гибърт, облечен в скъп сив костюм, се отправи към тях. Полицаят отдясно се отдръпна и го пусна да мине.
— Здравей, Фред.
Агентът кимна хладно и Сакс предположи, че адвокатът е постигнал оправдателни присъди и за някои престъпници, заловени от Делрей.
— Голяма далавера — каза Гибърт. — Прокурорът се съгласи на непредумишлено убийство, шест години затвор, без право на предсрочно освобождаване. Има обаче един проблем, за който не се сетих вчера.
— Какъв проблем? — попита Сакс, опитвайки се да не показва тревогата си.
— Това, че си полицай.
— Какво значение има това?
Преди адвокатът да обясни, Делрей се намеси:
— Проблемът е, че ще трябва да лежиш в отделна килия. Като ченге, ако те поставят в общо помещение, няма да преживееш и една седмица.
— Значи шест години в изолация, така ли?
— Страхувам се, че да — потвърди Гибърт.
Шест години самота, ограничения, кошмари…
И после, като бивша затворничка, как би могла изобщо да си мечтае да има деца? Тя едва сдържа сълзите си.
— Е? — попита адвокатът. — Какво мислиш?
Сакс пое дъх:
— Приемам споразумението.
Съдебната зала бе пълна. Сакс забеляза Мейсън Жермен и неколцина други полицаи от шерифството. На предния ред седяха мрачни мъж и жена, вероятно родителите на Джеси Корн. Искаше й се да им каже нещо, но презрението, което се четеше в очите им, я спря. От цялата зала само две лица не я гледаха с омраза: Мери Бет Макконъл и една жена, седнала до нея, вероятно майка й. Люси Кър още я нямаше. Линкълн Райм — също. Сигурно не искаше да я гледа във вериги; тя също не гореше от желание да се срещат при тези обстоятелства.