— Къде са доказателствата? — попита го прокурорът.
— Под охрана в Шерифството на окръг Пакенок — обади се Люси.
— Съгласен ли сте да свидетелствате? — обърна се съдията към Райм.
— Разбира се.
— А вие, господин прокурор?
— Да, ваша милост, но ако уликите се окажат несъществени за делото, ще предявя на господин Райм обвинения за възпрепятстване на правосъдието.
Съдията се замисли за момент, после каза:
— Да се отбележи в протокола, това не е част от процедурата. Съдът позволява на страните да направят допълнителни уточнения по обвиненията. Изслушването на свидетеля ще бъде извършено в съгласие с Правилника за съдебно разследване в Северна Каролина. Свидетелят да се закълне.
Райм спря количката си пред свидетелската скамейка. Секретарката на съдията се приближи неуверено с Библията.
— Не, не мога да си вдигна ръката — спря я Райм; после изрецитира: — Кълна се, че ще кажа истината и само истината.
Погледна Сакс, но тя съзерцаваше изтърканата мозайка.
— Господин Райм, бихте ли съобщили на съда пълното си име, адреса и професията си? — започна Гибърт.
— Линкълн Райм, Западен Сентрал Парк 345, Ню Йорк. Криминолог съм.
— Каква е връзката ви с подсъдимата Амелия Сакс?
— Тя беше мой помощник в няколко разследвания.
— Защо дойдохте в Танърс Корнър?
— Помагахме на шериф Джим Бел в разследването на убийството на Били Стейл и издирването на отвлечените Лидия Джонсън и Мери Бет Макконъл.
— И така, господин Райм, твърдите, че имате нови доказателства по случая, така ли?
— Да.
— Какви?
— След като разкрих, че Били Стейл е отишъл в Блакуотър Ландинг, за да убие Мери Бет Макконъл, започнах да размишлявам върху подбудите му. Стигнах до извода, че му е било платено, за да извърши убийството. Той…
— Защо мислите така?
— Очевидно е — изръмжа раздразнено Райм.
— Споделете го пред съда.
— Били не е имал никакви любовни връзки с Мери Бет, не е бил замесен в убийството на семейство Ханлън и следователно не е имал други мотиви освен финансовата изгода.
— Продължавайте.
— Логично е, който го е наел, да е заплатил в брой. Заместник-шериф Кър получи заповед за обиск на дома на родителите на Стейл и откри десет хиляди долара, скрити под дюшека му.
— Какви бяха тези…
— Защо не ме оставите да довърша? — тросна се Райм.
— Добра идея, господин Райм — съгласи се съдията. — Адвокатът свърши вече достатъчно работа.
— С помощта на полицай Кър — продължи Райм — анализирахме пръстовите отпечатъци на горните и долните банкноти на двете пачки. Открихме общо шейсет и един латентни отпечатъка. Освен тези на Били, два от тях се оказаха на друго лице, замесено в случая. Заместник-шериф Кър получи заповед за обиск на дома и на това лице.
— Претърсихте ли го? — поинтересува се съдията.
— Аз лично не — отвърна заядливо Райм. — Не е по възможностите ми. Наставлявах обаче полицай Кър, докато извършваше обиска. В къщата тя откри касова бележка от покупката на лопата, идентична с оръдието на убийството, осемдесет и три хиляди долара в брой с бандероли, идентични с онези в дома на Били Стейл.
Както винаги, за по-голям драматизъм Райм бе запазил най-важното за накрая:
— Заместник-шериф Кър откри парчета от кости в градината на разследваното лице. Тези парчета са идентични с костите на семейство Ханлън.
— И чия е тази къща?
— На заместник-шериф Джеси Корн.
Залата зашумя. Прокурорът запази привидно спокойствие, но затропа с крак и зашепна нещо на помощниците си. Родителите на Джеси Корн се спогледаха ужасено; майка му заплака.
— Накъде биете, господин Райм? — попита съдията.
На Райм му се прииска да възкликне, че изводът е очевиден, но вместо това обясни търпеливо:
— Ваша милост, Джеси Корн е един от съучастниците на Джим Бел и Стив Фар в убийството на семейство Ханлън преди пет години и в опита за убийство на Мери Бет Макконъл преди няколко дни.
„Да, в този град има няколко оси.“
Съдията се облегна назад:
— Това мен не ме засяга. — Кимна към адвоката и прокурора: — Вие се разберете. Давам ви пет минути да постигнете споразумение, иначе освобождавам подсъдимата под гаранция и насрочвам ново разглеждане на делото.