— Тук сме като риби на сухо, Сакс.
— Не се отчайвай, Райм.
Нахлузи ръкавиците и отново огледа стаята. Спалнята на Гарет беше, както се нарича в криминологията, място, свързано с престъплението — не мястото, на което е извършено престъпното деяние, а където е било замислено, или където злосторникът се е крил след извършването му. Райм я беше учил, че тези места често се оказват по-важни от самите местопрестъпления, защото тук престъпниците действат по-непредпазливо и следователно оставят повече улики.
Сакс започна огледа по решетъчния метод: крачка напред, след това обръщане на деветдесет градуса и преминаване през същия участък в перпендикулярна посока.
— Разказвай, Сакс. Разказвай — настоя нетърпеливо Райм.
— Мястото е зловещо, Райм.
— Зловещо ли? Какво, по дяволите, означава „зловещо“?
Линкълн Райм не обичаше отвлечените понятия. Предпочиташе твърдите определения, като „студен“, „кален“, „син“, „зелен“, „остър“. Дори недоволстваше, когато партньорката му използваше думи като „малък“ и „голям“. „Говори в милиметри, Сакс, или изобщо не го казвай“ — повтаряше той. Затова Амелия Сакс винаги носеше линийка при огледите.
„Ами, зловещо, Райм — помисли си тя. — Не си ли изпитвал такова чувство?“ По радиостанцията обясни:
— Накачил е плакати. От „Пришълецът“, от „Звездни рейнджъри“ — онези големи буболечки, които убиват хора. Някои е рисувал сам. Изглеждат свирепи. Стаята е мръсна. Има останки от храна, много книги, дрехи, насекомите в бурканите. Друго май няма.
— Дрехите мръсни ли са?
— Да. Взех един добър образец — чифт панталони, целите в петна. Дълго време не са прани; сигурно има тонове следови улики по тях.
Тя прибра панталоните в найлонов плик.
— Има ли ризи?
— Само фланелки. Нищо с джобове.
Криминолозите обожават джобове. Вътре могат да се намерят всякакви полезни улики.
Зад гърба й се чу шумолене. Тя се обърна. Звукът идваше от един буркан. Десетки кафеникави насекоми с дълги крака пълзяха по купчина сухи листа.
Амелия Сакс страдаше от клаустрофобия. Вонящата, гореща, мрачна стая и затворените в буркани насекоми я ужасяваха. Побиха я тръпки, сякаш буболечките пълзяха по тялото й.
Представи си Мери Бет, затворена в някакво подземие, и почувства гняв. Искаше й се да вземе един от флаконите с „Райд“ и да избие всички гадини, но, разбира се, никога не би замърсила местопрестъпление. Главното правило на Райм бе: „Единственото, което трябва да остане след криминолога, е споменът, че е бил там.“ Сакс си наложи да се успокои и продължи:
— Намерих два бележника, Райм. Джим Бел и другите полицаи сигурно не са им обърнали внимание.
— Не прави никакви предположения за действията на колегите ни. Действай, сякаш местопрестъплението е непокътнато.
— Добре.
Тя запрелиства бележниците:
— Не са дневници. Няма карти. Няма нищо за отвличането… Правил е скици на насекоми… Я чакай! Рисувал е насекомите, които са в бурканите.
— Има ли рисунки на момичета? Порнографски, садистични?
— Не.
— Вземи бележниците. Какво ще кажеш за книгите?
— Сигурно са стотина. Учебници, книги за животни… Чакай, ето нещо друго, годишник на гимназията. Отпреди пет години.
Райм заговори с някого в стаята. После — отново по радиостанцията:
— Джим казва, че Лидия е на двайсет и шест. Трябва да е завършила училище преди осем години. Провери на „М“. Макконъл.
Сакс разлисти дневника:
— Да. Снимката на Мери Бет е изрязана. Съвпада с класическия профил на изнасилвач.
— Психологическите профили не ни интересуват. В момента търсим улики. Виж другите книги. Вземи онези, които чете най-често.
— И как да…
— По захабяването на страниците. Започни с онези, които са най-близко до леглото. Вземи четири-пет от любимите му.
Сакс избра четири от книгите с най-измърсени страници: „Наръчник на ентомолога“, „Полеви определител на насекомите в Северна Каролина“, „Водни насекоми в Северна Америка“ и „Миниатюрният свят“.
— Готово, Райм. Много е подчертавал. Означил е някои пасажи със звездички.
— Добре, вземи ги. Искам обаче да откриеш нещо по-необичайно.
— Не виждам нищо такова.
— Търси още, Сакс. Момчето е на шестнайсет. И друг път си разследвала непълнолетни престъпници. Децата живеят в свой свят. Мисли като шестнайсетгодишна. Къде щеше да си скриеш най-ценните неща?