Тя погледна под дюшека, и чекмеджетата, под парцаливите възглавници. Светна с фенерче, за да огледа между леглото и стената.
— Открих нещо, Райм…
— Какво?
Бе намерила купчина смачкани салфетки и тубичка вазелин. Разгледа една от салфетките. Бе изцапана със засъхнала сперма.
— Под леглото има десетки мръсни салфетки. Явно нашето момче добре работи с дясната ръка.
— На шестнайсет е. Бих се учудил, ако не го правеше. Вземи една салфетка за ДНК-тест.
Под леглото имаше и още нещо: евтин скицник с рисунки на насекоми — мравки, оси, бръмбари. На една страница бе залепена снимка на Мери Бет Макконъл. Имаше и албум със снимки, все на същото момиче. Бяха лепкави. Повечето бяха направени в двора на училището или на улицата. На две от тях момичето бе по бански на брега на някакво езеро. И на двете беше наведена и на преден план изпъкваше седалището й. Сакс съобщи на Райм за откритието си.
— Това е момичето на неговите мечти — измърмори криминологът. — Продължавай.
Тя търси още двайсетина минути, но не откри нищо друго, което да им послужи. Никакви карти, дневници или бележници с адреси. Тази липса на полезни улики засилваше все повече чувството й, че за Лидия може да стане твърде късно.
„При отвличане по сексуални подбуди жертвата трябва да се открие още през първите двайсет и четири часа; след това похитителят престава да гледа на нея като на човешко същество и повече нищо не го възпира да я убие.“
— Мисля, че трябва да приключваме и да тръгвам към местопрестъплението.
— Не бързай, Сакс. Не помниш ли, че ти реши да се правиш на добра самарянка, не аз!
В думите му звучеше раздразнение.
— Какво още искаш от мен? — изсъска тя. — Да сваля отпечатъци ли? Да търся косми ли?
— Разбира се, че не. Целта ни не е да събираме улики, които да послужат в съда. Трябва ни нещо, от което да получим представа къде може да е завел момичетата. Със сигурност няма да ги върне по къщите им. Някъде си е приготвил затвор специално за тях. Ходил е там няколко пъти, за да го подготви. Може да е малолетен, но явно е планирал престъплението предварително. Дори да е решил да убие момичетата, сигурен съм, че им е изкопал хубави, уютни гробчета.
Макар че бе работила дълго с Райм, Сакс все още не бе свикнала с коравосърдечните му забележки. Знаеше, че криминологът не трябва да обръща внимание на ужасите, които вижда, но все още отказваше да го приеме. Може би защото виждаше същото равнодушие към страданието и у себе си — способността да се абстрахираш от видяното, която притежават най-добрите детективи. Сакс се опасяваше, че това равнодушие може да убие нещо в душата й.
„Хубави, уютни гробчета…“
Тя заоглежда за пореден път стаята.
„Аз съм на шестнайсет. Аз съм объркано момче, сираче, децата в училище ми се подиграват, аз съм на шестнайсет, аз съм на шестнайсет, аз съм…“
Някаква мисъл бавно изплува в съзнанието й.
— Райм, знаеш ли кое е странно?
— Какво, Сакс?
— Той е дете, нали?
— Да.
— Спомням си Томи Бриско, ходех с него, когато бях на шестнайсет. Знаеш ли с какво бе окичил стените на спалнята си?
— По мое време момчетата си закачваха плакати на Фара Фосет.
— Точно така. Гарет няма нито една порноснимка, нито един плакат от „Плейбой“ или „Пентхаус“. Няма карти за игра, няма играчки. Няма плакати на роксъстави… И слушай, няма видео, нито телевизор, нито уредба, няма дори най-обикновен транзистор. Няма касетки, по дяволите, той е на шестнайсет! Дори няма компютър.
Кръщелницата на Сакс, дъщерята на приятелката й Ейми, бе едва на дванайсет, а стаята й беше нещо средно между магазин за играчки и изложбена зала за електроника.
— Може приемните му родители да имат финансови проблеми.
— По дяволите, Райм, ако бях на неговата възраст и исках да слушам музика, щях сама да си направя радио. Тийнейджърите не се спират пред нищо. Той обаче не се интересува от такива работи. Умът му е само в насекомите.
— Чудесно, Сакс, продължавай.
„Добре, но какво от това?“ — помисли си тя. Наблюдението е само половината от работата на криминолога. Другата половина са изводите от това наблюдение.
Линкълн Райм заговори със съблазнителен глас, както винаги когато си представяше някое местопрестъпление: