— Хайде, Сакс, мисли като него. Превърни се в Гарет Ханлън. Какво си мислиш? Как живееш? Какво правиш в тази смрадлива стая? Какви са най-съкровените ти мисли?
Сакс затвори очи. Най-добрите криминолози (както все й повтаряше Райм) са като талантливи писатели, които се вживяват в героите на романите си и могат да се потопят в съвсем различни светове.
— Сакс…
— Шшшт.
Тя се опита да забрави истинската си самоличност: ченгето от Бруклин, любителката на бързи коли, бившата манекенка в „Шантел“, шампионката по стрелба, червенокосата жена, която си изрязва дълбоко ноктите заради навика си да драще темето си и да човърка кожичките на пръстите си.
Опита да се превърне в шестнайсетгодишно момче, момче, което изпитва нужда или желание да отвлича жени. Което изпитва нужда или желание да убива.
„Какво чувствам?“
— Не се интересувам от нормален секс — започна тя, сякаш говореше сама на себе си. — Не се интересувам от нормални взаимоотношения. Хората са като насекомите, трябва да се държат в клетки. Всъщност само насекомите ме интересуват. Само с тях се чувствам добре. Само те ме радват.
С тези думи тя пристъпи към бурканите. Погледна пода пред краката си.
— Следите от стола!
— Какво?
— Столът на Гарет… на колелца е. Поставен е срещу бурканите. Той се върти ту към тях, ту към масата и ги рисува. По дяволите, сигурно дори им говори. Буболечките са целият му живот.
Следите от колелата на стола обаче не стигаха до буркана в края на масичката — най-голям от всички и поставен малко встрани от останалите. Беше пълен с оси-убийци. На стената му бе залепено сиво гнездо от подобна на хартия материя; малките насекоми на жълти и черни ивици жужаха гневно, сякаш усещаха натрапника.
Сакс се приближи и се загледа внимателно.
— Тук има един буркан с оси — каза тя на Райм.
— Защо ти направи впечатление?
— Защото е отделен от другите. Момчето никога не го наблюдава, личи по следите от стола. Освен това в останалите буркани има само водни животни. Страхотна идея, Райм: кой би бръкнал вътре? Отдолу има около една педя пръст. Струва ми се, че е заровил нещо вътре.
— Провери!
Сакс отвори вратата и помоли госпожа Бабидж за чифт дебели кожени ръкавици. Като ги донесе, домакинята завари полицайката да гледа буркана с осите.
— Да не смятате да бръкнете вътре? — ужаси се жената.
— Смятам.
— О, Гарет ще побеснее. Мрази да му пипат буркана с осите.
— Госпожо Бабидж, Гарет се издирва за углавно престъпление. Какво мрази, няма никакво значение.
Очите на жената се наляха със сълзи:
— Ама ако се промъкне и види, че сте пипали… тогава…
— Ще го заловим, преди да се върне. Не се тревожете.
Сакс си сложи ръкавиците и уви ръката си с калъфката от една възглавница. Внимателно отвори буркана и бръкна вътре.
Две оси кацнаха на ръкавицата, но после пак излетяха. Останалите не обърнаха внимание на натрапницата. Сакс внимаваше да не бутне гнездото.
„Ужилили я на 137 места…“
Разрови малко пръстта и откри найлоново пликче.
— Хванах те!
Тя извади плика. Преди да затвори буркана, една оса успя да се измъкне.
Свали кожените ръкавици и отново си сложи гумените. Изсипа съдържанието на плика на леглото. Вътре имаше десетина стари пощенски марки с картинки на насекоми, макара с корда, стотина долара в банкноти и четири сребърни монети, изрезката от вестника със снимка на семейството му преди катастрофата, малък ключ на верижка, без отличителни знаци освен серийния номер. Тя разказа на Райм какво е намерила.
— Добре, Сакс. Отлично. Не знам какво ще открием по тези улики, но за начало е добре. Тръгвай сега за местопрестъплението. Блакуотър Ландинг.
Преди да излезе, Сакс отново огледа стаята. Избягалата оса се опитваше отново да влезе в буркана. Какво ли искаше да каже на посестримите си?
— Не мога повече — оплака се Лидия. — Много бързо вървиш.
Едва си поемаше дъх. Лицето й бе плувнало в пот. Дрехите й бяха мокри.
— Млък! — тросна се той. — Не чувам нищо от теб. Не можеш ли, без да бърбориш през цялото време?
„Какво иска за слуша?“ — почуди се тя.
Той отново погледна картата и я поведе по друга пътека. Все още вървяха из гъстата борова гора, но въпреки че бяха на сянка, на Лидия й се виеше свят — ясен симптом на топлинния удар.