Сакс ги уви около обувките си.
— Така ще знам кои са моите следи — обясни тя.
„Като че ли има някакво значение в тази бъркотия.“
Провря се под жълтата лента.
— Сакс, какво откри? — попита Райм; връзката беше още по-лоша.
— Не мога да разбера точно как е станало. Има прекалено много следи. Сигурно десетина души са се разхождали тук през последните двайсет и четири часа. Предполагам, че Мери Бет е била клекнала. От запад, откъм канала, се приближават мъжки следи — явно Гарет. Помня какви бяха грайферите на обувката, която е намерил Джеси. Мери Бет се изправя и отстъпва назад. От юг се приближава друг мъж — Били. Слязъл е по склона. Върви бързо, тежестта му е върху пръстите на краката. Значи е тичал. Гарет излиза срещу него. Скарват се. Гарет сигурно е взел вече лопатата, Били отстъпва към една върба. Гарет се нахвърля върху него. Спречкват се. Ето и очертанията на трупа. По почвата и в основата на дънера на дървото има следи от кръв… Добре, започвам огледа.
Тя тръгна. Напред и встрани. Крачка по крачка. Внимателно заоглежда пръстта и тревата, напуканата кора на дъбовете и върбите, клоните над главата си („Местопрестъплението е триизмерно“ — често й напомняше Райм).
— Тези фасове защо не са прибрани?
— О — обади се Джеси, — от Натан Грумър са.
— Кой е той?
— Един от заместник-шерифите. Опита се да ги откаже, но…
Сакс въздъхна, но замълча. Идеше й да им каже, че всеки полицай, който пуши на местопрестъплението, трябва да бъде моментално уволнен.
Внимателно огледа земята, но напразно. Отиде на мястото на тазсутрешното отвличане, провря се под жълтата лента и заоглежда около върбата. Напред и назад. От жегата й призляваше.
— Райм, и тук няма нищо интересно… Чакай… Намерих нещо.
Забеляза нещо бяло до реката. Беше намачкана салфетка. Клекна и я вдигна. Коленете я заболяха — артритът се обаждаше. По-скоро би предпочела да гони някой престъпник, отколкото да кляка, за да събира улики.
— Това е салфетка, Райм. Прилича на онези от къщата. Само че по тази има кръв.
— Мислиш ли, че Гарет я е изпуснал? — попита Люси.
Сакс огледа салфетката.
— Не знам. Мога да кажа само, че е изпусната днес. Много е суха. Ако беше стояла през нощта, щеше да се размекне от росата.
— Чудесно, Сакс — похвали я Райм. — Откъде си го научила? Не си спомням да съм ти го казвал.
— Напротив. Пише го в учебника ти по криминология. Дванайсета глава — „Хартия“.
Сакс слезе при водата и огледа малката лодка. Вътре нямаше нищо.
— Джеси, би ли ме откарал на другия бряг? — помоли тя.
Той, разбира се, бе готов на драго сърце. Сакс се запита след колко ли време ще се осмели да я покани на кафе. Люси също се качи в лодката и тримата преминаха мълчаливо на другия бряг.
Там Сакс откри следи от обувките на Лидия и от едната маратонка и от босия крак на Гарет. Проследи ги в гората. Стигна до бараката, в която Ед Шефър бе нажилен от осите.
„Какво, по дяволите става тук?“ — помисли.
— За Бога, Райм, тук, изглежда, е метено!
Престъпниците често заличават следите си така.
— О, не — обади се Джеси Корн, — това е от хеликоптера.
— Хеликоптер ли?
— Ами да. Бърза помощ. За да откарат Ед.
— Завихрянето от витлата е заличило всички улики. Стандартната процедура е да се премести пострадалият далеч от местопрестъплението и чак тогава да се извози.
— Стандартна процедура ли? — сопна се Люси. — Съжалявам, но бяхме малко притеснени за Ед. Опитвахме се да му спасим живота, ако не си разбрала още.
Сакс не отговори. Влезе внимателно в бараката, за да не раздразни десетките оси, които бръмчаха около смачканото гнездо. Каквото и да беше видял полицай Шефър обаче, вече го нямаше, а хеликоптерът беше разместил горния слой на почвата, така че нямаше смисъл да се взимат проби.
— Да се връщаме в лабораторията — каза Сакс.
Тъкмо бяха стигнали до брега, когато зад тях се чу шумолене и от храстите излезе някакъв човек.
Джеси Корн и Сакс моментално насочиха оръжия към него. Натрапникът застина, вдигна ръце и замига изненадано. Сакс имаше чувството, че го познава отнякъде. Беше едър, с брада, косата му бе вързана на опашка. Носеше дънки, сива фланелка, дънкова риза и тежки обувки.
Къде ли го бе виждала?
Сети се едва когато Джеси го нарече по име.