— Рич!
Беше единият от тримата, които бяха видели сутринта пред шерифството. Рич Кюлбо — малко необичайно име. Сакс си спомни как тримата плъзнаха очи по тялото й, лекото презрение, с което изгледаха Том; затова задържа оръжието насочено към натрапника по-дълго, отколкото ако беше някой друг. След това бавно го свали, пусна предпазителя и го прибра в кобура.
— Извинявайте — каза Кюлбо. — Не исках да ви стряскам. Здрасти, Джеси.
— Тук е извършено престъпление — изсъска Сакс.
— Кой е там? — прозвуча гласът на Райм в радиостанцията.
Сакс се обърна настрани и зашепна в микрофона:
— Един от онези типове, които видяхме на влизане в шерифството.
— Имаме работа, Рич — смъмри го Джеси. — Не можеш ли да се мотаеш другаде?
— Нямам намерение да ви преча — успокои го Кюлбо, — но както всички останали, искам да се пробвам за хилядарката.
— Каква хилядарка?
— По дяволите — прошепна Сакс в микрофона, — обявили са награда, Райм.
— О, не. Само това ни липсваше!
От всички фактори, които водят до унищожаване на улики и пречат на криминолозите, най-опасни са търсачите на награди и на сувенири от местопрестъплението.
— Майката на Мери Бет обяви награда — обясни Кюлбо. — Жената е червива от пари и мога да се обзаложа, че ако момичето не бъде намерено до вечерта, ще вдигне сумата на две хиляди. — Обърна се към Сакс: — Няма да ви преча, госпожице. Не сте оттук и сигурно си мислите, че съм от хората, които създават проблеми. Недейте да съдите толкова прибързано. Джеси, кажи й как спасих онова момиче, дето се беше загубило миналата година в Грейт Дизмал. Всички я бяха отписали!
— Рич и Харис Томъл я намериха — каза Джеси. — Три дни скитала сама из блатото. Ако не бяха те, щеше да умре.
— Е, аз свърших повечето от работата — допълни нескромно Кюлбо. — Харис не обича много да се каля.
— Много добре сте направили — съгласи се Сакс. — Искам само да не ни пречите.
— Няма да ви пречим. Няма защо да се палите толкова.
Кюлбо се обърна и изчезна в гората.
Сакс разказа на Райм за нежеланата среща.
— Нямам време да се занимавам с местните, Сакс — каза той. — Трябва да се заемем с издирването. И то бързо. Връщай се да видим какво си намерила.
Докато плаваха към другия бряг, Сакс попита:
— Този ще ни създава ли много ядове?
— Кой, Кюлбо ли? Той е мързеливец — отвърна Люси. — Пуши трева и пие много, но няма сериозни нарушения, ако изключим пиянските сбивания. Предполагам, че има казан за уиски някъде из горите и дори за хилядарка не вярвам да си даде труд.
— Какво работят той и приятелите му?
— О, и тях ли си видяла? — изненада се Джеси. — Ами, Шон, най-хилавият от тримата, и Рич нямат постоянна работа. Бракониерстват, събират изхвърлени неща, хващат се на временна работа. Харис Томъл е ходил две години в колеж. Постоянно опитва някакви сделки, но досега не съм чул да е спечелил нещо. И тримата обаче имат пари, което означава, че произвеждат нелегално уиски.
— Защо тогава не ги арестувате?
Джеси замълча. Люси отговори вместо него:
— Първо трябва да открием казана. — После добави: — Тук понякога предпочитаме да не си създаваме главоболия.
Сакс се замисли — тази философия надали беше характерна само за Юга.
Пристигнаха на другия бряг и Сакс скочи от лодката, преди Джеси да успее да й подаде ръка.
По канала се зададе черен моторизиран шлеп, петнайсетина метра дълъг. Навлезе в реката и продължи надолу по течението. Отстрани имаше надпис: „Давет индъстрис“.
— Какво е това? — поинтересува се Сакс.
— Една фабрика в покрайнините на града — отвърна Люси. — Прекарват продуктите си по Крайбрежния плавателен път, през Дизмал Суомп Канал до Норфолк. Асфалт, катран, такива неща.
Райм чу обяснението по радиостанцията и се обади:
— Не е зле да разпитаме дали по време на убийството не е минал някой шлеп.
Сакс го спомена на Люси, която отговори:
— Това е едно от първите неща, които направихме. Не е имало шлеп. Ако се интересуваш, разпитахме и всички, които пътуват редовно по Канал роуд и Шосе 112. Нищо интересно не научихме.
— Добре сте се сетили — похвали я Сакс.
— Това е стандартна процедура — тросна се Люси и се запъти към колата си със самодоволната физиономия на ученичка, която най-сетне е успяла да натрие носа на най-големия всезнайко в класа.