— Ами… Аз съм племенникът на Люси Кър.
— А, помощникът ми за криминологичната работа! — обади се Райм. — Чудесно! Точно навреме идвате.
Младежът отново погледна инвалидната количка:
— Ама леля Люси не каза…
„Какво ли ще изтърси?“ — почуди се Райм.
— … ъъъ… не каза нищо за криминологична работа. Аз съм само студент, в Ейвъри. Ъъ… какво искате да кажете, сър, че идвам точно навреме?
Въпросът бе предназначен за Райм, но Бен гледаше шерифа.
— Искам да кажа: Седнете до онази маса. След малко ще ви донесат проби, които да анализирате.
— Проби ли… Ъъ… добре. От каква риба?
— Риба ли? Риба?!
— Какъв вид? — попита тихо едрият младеж, като все още гледаше Бел. — Ще се радвам да ви помогна, но трябва да ви кажа, че нямам опит с повечето видове. В момента специализирам.
— Тук не става дума за никаква риба. Говорим за улики от местопрестъпление. Вие какво си помислихте?
— Местопрестъпление ли? Ами, не знам — запъна се Бен.
— Защо не ме гледате, като говорите с мен? — смъмри го Райм.
Младежът почервеня като рак. Потръпна и неохотно се обърна към криминолога:
— Ами, просто… ъъ… нали той е шерифът.
— Да, но Линкълн ще ръководи следствието — обясни Бел. — Той е криминолог от Ню Йорк и е дошъл да ни помогне.
— Амиии, добре… — измънка Бен. Очите му зашариха по инвалидната количка, по неподвижните крака на Райм, по устройството за управление, накрая се втренчи в една точка на пода.
Райм веднага намрази младежа, който се държеше, сякаш криминологът е най-грозният изрод на някой селски панаир. Прииска му се час по-скоро да се върне в болницата и да легне под ножа на доктор Уивър.
Мразеше и Сакс — тя бе организирала целия този цирк.
— Ами, сър…
— Можеш да ме наричаш… ъъ… Линкълн.
— Аз всъщност не разбирам много от физиология и морфология. Специализирам морска социобиология.
— Това пък какво е?
— Ами, общо взето, се занимава с поведението на морските животни.
„И таз хубава — помисли си Райм. — Не стига, че го е страх от инвалиди, ами и е превъртял на тема риба.“
— Е, няма значение — каза той. — Правилата са едни и същи. Методите са си методи. Работил ли си газова хроматография?
— Да.
Това вече беше добре.
— А с микроскоп?
Бен кимна неуверено:
— Всъщност… — Погледна за момент Бел, но после бързо се обърна към Райм: — ъъ… леля Люси ме помоли само да се отбия. Не знаех, че иска да се включа в работата… Искам да кажа, трябва да ходя на занятия…
— Бен, нуждаем се от помощта ти — каза Райм.
— Работим по случая „Гарет Ханлън“ — обясни шерифът.
Бен се замисли, после погледът му се проясни:
— А, онова момче от Блакуотър Ландинг.
Шерифът му разказа накратко за отвличанията и злополуката на Ед Шефър с осите.
— О, съжалявам за Ед — каза Бен. — Веднъж беше у леля Люси и…
— Имаме нужда от теб — повтори Райм.
— Нямаме представа къде е завлякъл Лидия — продължи шерифът. — Трябва да спасим момичетата, не ни остава много време.
— Ами… Скоро имам изпит. И трябва да ходя на занятия. Както вече казах…
— Нямаме голям избор, Бен — заговори търпеливо Райм. — Гарет е с три часа преднина и може всеки момент да убие някое от момичетата, ако не го е направил вече.
Зоологът огледа прашната стая с надежда някой да го подкрепи. Като не видя такъв, каза примирено:
— А, може да остана за известно време.
— Благодаря.
Райм смукна в тръбичката на устройството за управление и се завъртя към масата с апаратите. Огледа ги, после пак се обърна към Бен:
— Би ли ми сменил катетъра? Време е да започваме.
Младежът се втрещи:
— Искате…
— Шегува се — побърза да го успокои Том.
На Бен обаче никак не му стана смешно. Той кимна смутено, тромаво се приближи до хроматографския апарат и заразглежда контролното табло.
Сакс се втурна стремглаво в импровизираната лаборатория, следвана по петите от Джеси Корн.
Люси Кър се появи малко след тях, без да бърза. Поздрави племенника си и го запозна с Джеси и Сакс. Сакс извади няколко найлонови пликчета:
— Това е от стаята на Гарет. — Извади още няколко: — Тези са от местопрестъплението, от Блакуотър Ландинг.