Роланд работеше в Нюйоркското полицейско управление и беше участвал в няколко разследвания заедно с Райм. В момента бе партньор на Лон Селито, стар приятел на криминолога. Роланд му беше дал адресите на някои роднини в Северна Каролина, в случай че има нужда от помощ. Джим Бел бе един от тях. Парализираният погледна към вратата, надявайки се доктор Уивър да го избави от тази нежелана среща, и каза разсеяно:
— Приятно ми е да се запознаем.
Бел се усмихна смутено:
— Всъщност, опасявам се, че запознанството ни няма да ви е много приятно.
3.
Посетителят наистина приличаше на братовчед си.
Същата стройна фигура, същите дълги ръце, оредялата коса, непринуденото държание. Беше малко по-мургав и с малко по-груби черти на лицето. Вероятно прекарваше много време сред природата. Бел се настани на един стол до Том.
— В голямо затруднение сме, господин Райм — каза направо.
— Наричайте ме Линкълн.
— Хайде — подкани го Сакс. — Разкажете му, каквото разказахте на мен.
Райм я погледна хладно. От три минути се познаваше с новодошлия, а вече се бяха съюзили срещу него!
— Аз съм шериф на окръг Пакенок. Намира се на трийсетина километра на изток оттук. Изникна един проблем и аз си спомних какво ми е говорил братовчед ми за вас; много добри неща…
Райм кимна нервно — знак, че не му се слушат ласкателства.
„Къде е тази проклета лекарка? — мислеше си той. — Сега ли ги печата тези формуляри? Да не би и тя да е в заговора?“
— Та значи, този проблем… Чудя се дали няма да се съгласите да ни отделите малко време.
Райм се изсмя сухо:
— Предстои ми операция.
— Знам много добре. В никакъв случай не искам да ви преча. Мислех си, само за няколко часа… Няма да ни отнеме повече, надявам се. Разполагаме с основните неща за една криминологична лаборатория, но повечето изследвания се извършват в Елизабет Сити, най-близкото управление на щатската полиция, или в Роли. Резултатите се бавят със седмици. Сега обаче нямаме толкова време. В най-добрия случай имаме няколко часа.
— За какво?
— За да открием две отвлечени момичета.
— Отвличанията са работа на федералните. Обадете се на ФБР.
— Не си спомням изобщо федерален агент да е идвал в окръга, освен при акцията срещу нелегалното производство на алкохол. Докато дойдат, момичетата ще са мъртви.
— Разкажете какво е станало — подкани го Сакс.
Беше възприела характерното си загрижено изражение за най-голямо неудоволствие на Райм.
— Вчера едно момче от гимназията бе убито, а една студентка — отвлечена. Тази сутрин извършителят се върнал и отвлякъл друго момиче — обясни шерифът. Лицето му помръкна: — Заложил капан и един от заместниците ми пострада сериозно. Сега лежи в кома.
— Родителите на момичетата богати ли са? — попита Сакс. — Има ли искане за откуп?
„Логични въпроси — помисли си Райм. — Само че — ако е започнало разследване.“ Той обаче нямаше никакво желание да се занимава с такова нещо.
Сакс все така се правеше, че не забелязва намръщената му физиономия.
— О, не е за пари. — Шерифът понижи глас: — Причините са сексуални. Момчето е арестувано няколко пъти за опипване на момичета и веднъж за мастурбиране на обществено място.
Явно се смущаваше от „дамата“. На Райм му идваше да разкаже за последното разследване на Сакс в Бронкс, при което трупът бе нарязан на парчета, а убиецът бе документирал всяко свое действие със снимки, грижливо подредени в албум.
Забеляза, че помощничката му е спряла да чопли темето си и внимателно слуша Бел. Е, може би не бе в заговор с шерифа, но интересът й по случая явно не беше случаен. А вероятната причина никак не му харесваше!
— Амелия… — започна той, поглеждайки нервно към часовника на стената.
— Защо не, Райм? Какво ще ни навреди? — прекъсна го тя.
Тръсна дългата си червена коса и тя се разпиля по раменете й като водопад.
Бел пак погледна гръбначния стълб в ъгъла.
— Ние сме малък участък. Направихме каквото беше по силите ни, помощниците ми и някои от местните будуваха цяла нощ, но не постигнахме нищо. Ед, полицаят, който е в кома, видял някаква карта, която може би показва къде е отишло момчето. Лекарите обаче не знаят кога и дали изобщо ще дойде в съзнание. Бихме искали да погледнете веществените доказателства и да ни дадете някои насоки. Този случай е извън възможностите ни. Наистина ни трябва помощ, разберете.