Хазрат Инаят Хан е престанал да се занимава с музика, за да предаде на човечеството тази настройка към безмълвната песен, изпълваща неговото собствено сърце и постоянно звучаща от всички негови страници:
Да отворим нашите сърца, за да чуем Твоя глас, постоянно избликващ отвътре.
Глава 1
ГЛАСОВЕ
Цялото проявление с всички негови аспекти е запис, върху който се възпроизвежда глас. Този глас е човешката мисъл. В света няма място, било то пустиня, гора, планина, къща, село или голям град, където някакъв глас, който веднъж е бил въплътен, да не съществува и до днес. Несъмнено, всеки такъв глас има свой предел: един глас може да продължи хиляди години, друг - няколко месеца, трети - броени дни, а четвърти -няколко часа или мига, тъй като всичко създадено, преднамерено или непреднамерено, притежава живот - то се ражда и умира, има начало и край.
Човек може да изпита това чрез долавяне на излъчването на дадено място. Седейки на върха на скалата или в планината, човек често чувства вибрациите на този, който е седял тук по-рано. В горския гъсталак или в малък манастир може да се долови историята на това място: възможно е там да е имало град или дом, да са живели хора и всичко това се е превърнало в манастир. Човек започва да открива историята на мястото, то общува с него.
Всеки град има свой собствен глас, който сякаш говори за тези, които са живели в този град и как са живели, какви са били. Той говори за тяхната степен на еволюция, за постъпките им, за резултатите от техните действия. Хората усещат вибрациите на посещаваните, гъсто населени домове. Там има възбудена, напрегната атмосфера и тя е ясно осезаема.
Няма нито един град, нито едно място, което да не притежава собствен глас. Това е гласът, който първоначално е бил запечатан там и е станал възпроизвеждащ се запис на всичко, което му е било дадено съзнателно или несъзнателно.
Там, където са живели много хора, съществува доминиращ глас, който е по-различим от другите гласове. Но в същото време, както човек чувства това, което композиторът е искал да предаде чрез написаната от него музика с помощта на различни инструменти, така и различните гласове, звучащи заедно, оформят един краен резултат и този резултат е подобен на симфония за този, който може да чува всички гласове.
Важна особеност е, че колективната мисъл се появява тогава, когато човек може да я усети. Често това де случва в малко градче или в нов голям град. Тези гласове от миналото и настоящето са гласовете на всички, звучащи като един глас, който притежава свой особен и определен ефект. Цялата традиция е заключена в този глас. Човек, който може ясно да го чуе, чувства, че градът говори за своето минало и настояще.
Понякога в уединени места гласовете са сякаш погребани и там се поражда обертон, който е особено нежен и действа успокояващо - гласовете са си отишли, а вибрацията, под формата на едно особено излъчване, е останала. Ако дадено място винаги е било пусто, то още повече ни възвисява, защото притежава своя естествена атмосфера, а това възвисява повече от всичко. Ако няколко пътешественици преминат през него, то ще донесе до нас техните гласове. Те са много подобри, от гласовете, които могат да се чуят и почувстват в големите и малки градове, защото сред природата човек е съвсем друга личност.
Колкото по-дълго човек пребивава сред природата, толкова повече всички изкуствени наслоения отпадат и той става едно с нея. И всичко добро и красиво, което живее в душата му, излиза на повърхността и превръща живота му в мечта, романтика, поема. Неговата мисъл - човешката мисъл - започва да пее чрез природата.
Когато Авраам се върнал от Египет след посвещение в мистерията на живота, той отседнал в Мека и там бил поставен камък в памет на посвещението, което получил от древната школа в Египет. Глас, помещаващ се в камъка, пеещ с душата на Авраам, звучи и може да бъде чут от тези, които имат слух да го чуят. Оттогава пророци и виждащи идват на поклонение при този камък Кааба, а гласът все още съществува и продължава да звучи.
Мека е място в пустинята, място, в което не се случва нищо. Земята не е плодородна и хората не са били много цивилизовани, не е процъфтявала нито науката, нито изкуството, нямало развито земеделие или промишленост, а сега то привлича милиони хора, които идват с една единствена цел - поклонение. Какво ги притегля? Притегля ги гласът в камъка. Камъкът е бил принуден да говори и той говори на тези, чиито уши са отворени.