— Сигурна ли сте? — дойде глас откъм вратата. Кармен стоеше пред прага, усмихвайки се.
— Кармен — извиках аз. — Бягай! Трябва да запазиш дисковете.
— Всичко е наред, Анжела — каза тя спокойно.
И тогава разбрах. Тя не беше сама. Зад нея се появиха Изабела, Тереза и Шайла, Бланк и Ребека. Може би още поне пет-шест момичета от Лилавата група. А зад тях, хвърляща диви погледи към стаята, Райли. В моя изплашен и почти готов да се предаде мозък, направо ми изглеждаха като цяла армия.
— Сделка ще има — продължи Кармен. — Нашето искане е да пуснете Анжела незабавно. И може би сте забелязали, че ви превъзхождаме по численост. Ако решите да се съпротивлявате, ще ви смажем.
Тя звучеше толкова сладко и невинно, дори когато отправяше подобни заплахи. Лошото беше, че не бях напълно убедена, че бройката е от такава важност в случая. Хъндрик беше доста здрава, а ако Зилинска наредеше да пуснат Спайсър, ме побиваха тръпки на какво беше способна. Всичко се промени за секунди обаче, когато Кармен измъкна нещо от джоба си.
Беше диск. Отразяваше меко светлината в синьо-жълто, докато тя го въртеше в ръката си. Зилинска притисна уста с ръце. Спайсър се протегна светкавично към него, но Кармен го вдигна нависоко.
— Не очаквай, че ще ти позволим да отидеш, където и да било с това нещо — каза Зилинска.
— Не очаквам — мило каза Кармен. — Точно затова скрих още три такива на различни места в училището.
Не можах да се сдържа и се усмихнах широко.
— Имах доста време, докато чаках Анжела да се появи — продължи Кармен, — така че избрах няколко доста интересни места, където да ги пъхна. Ще се наложи да съборите цялото училище, за да ги откриете.
— Ще ни ги предадеш незабавно — изпищя Спайсър.
— Не, не мисля, че ще го направя — отвърна кротко Кармен.
Ако имаше нещо, в което бях сигурна за Зилинска, то беше, че тя действително е изключително добър психолог. Винаги знаеше точно какво си мисля. Но по време на сеансите ни, мисля, че до голяма степен се бях научила да разчитам поведението й също толкова добре. Затова сега можех да интерпретирам с точност погледите, които си размениха тя и Спайсър: Ще ги затворим завинаги — казаха очите на Спайсър, но Зилинска едва забележимо поклати глава: Няма да го позволя.
— Пуснете Вероника — нареди Зилинска и Хъндрик отслаби хватката си от ръцете на Спайсър.
Тя застана изправена, чакайки някакъв знак или заповед от Зилинска, оглеждайки се наоколо заплашително и разтривайки ръце.
— Ти си тук — тихо се обърна Зилинска към Кармен, — което означава, че имаме нещо, което ти искаш.
Кармен погледна към мен. Беше мой ред.
— Не искаме да разпространяваме тези дискове — казах аз. — Но ще го направим, ако се наложи. Това, което искаме, е свобода.
— Ще умрете навън, ако ви пусна да тръгнете — каза Зилинска.
— Чу ли Анжела? — обади се Бланк, пристъпвайки вътре в апартамента. — Не ми прозвуча, като да ни дава някакъв друг избор.
— Точно така — също толкова тихо продължи Зилинска, кимайки едновременно към Спайсър и Хъндрик. — Не мисля, че има какво повече да си кажем тук.
Учителите образуваха преграда в средата на стаята. Аз и Харисън от едната страна, останалите момичета от другата. Разделени.
— Пусни ни да си тръгнем — повторих аз.
— Тези дискове, доколкото разбирам, са все още в кампуса — обади се Спайсър. — Така че малкият ви опит за изнудване някак си не е толкова добър, колкото изглеждаше първоначално. Никой няма да ги намери и да ги види.
— Имаме достатъчно други неща, за които да мислим сега — прекъсна я Зилинска. — И не е добра идея да ги провокираме повече в момента. Трябва да сляза до Лилавата група и да видя какво става там — въздъхна тя. — Мразя да правя това. Наказанията и строгата дисциплина са специалитета на Виена, не моя.
— Мис Виена обаче е малко възпрепятствана — подметна Алсанц.
— А вие как изобщо излязохте оттам? — изведнъж се обърна Зилинска към „лилавите“ момичета. — да не би всичко да е приключило?
Те само я изгледаха с усмивка, поклащайки глава. Райли се изплю на земята.
— Малки кучки — процеди за стотен път Спайсър.
— Отидете в „златните“ си стаи — нареди Зилинска на Бланк и Ребека. Останалите могат да останат в стая 208, тя е празна в момента. Д-р Спайсър, моля да застанете да пазите в коридора.