Просто гълтахме машинално кашата в купичките и чакахме да се случи нещо интересно. Масата, пълна с момичета зад нас, изведнъж също замлъкна за момент. После някой прошепна нещо тихо и другите избухнаха в смях. Усетих погледите им приковани в гърба ми.
— Говорят си за нас — прошепна Кармен.
— Знам. Не им обръщай внимание.
Някое от момичетата отзад започна да издава звуци, сякаш се целува с някой. Боже, колко детинско само! Обърнах се назад.
— Някоя от вас има проблем ли? — попитах остро.
Те замлъкнаха за момент, явно не очакваха подобна реакция. Само че аз далеч не бях от тези, които си държат устата затворена. Колкото по-скоро го научеха, толкова по-добре.
— Сериозно. Я пораснете!
Налудничаво изглеждащо момиче в края на масата, което очевидно се опитваше да се направи на интересно пред останалите, ме погледна и ми изпрати дълга въздушна целувка. Имаше западнал, износен вид, сякаш някой беше извадил нормалното момиче от нея и беше останала само черупката. От личен опит знаех, че най-добрата защита е нападението. Погледнах я право в очите и попитах.
— Ти ли го направи, миличка?
Тя се усмихна нагло и не отговори нищо. Останалите затаиха дъх, наслаждавайки се на предстоящата драма.
— Какъв точно ти е проблемът, а? — не отстъпих аз и се изправих от мястото си.
— Ей, ей, момичета! — чух глас и се обърнах. Беше онази с момчешката прическа от снощи. Тъкмо влизаше през стъклените врати. Косата й беше доста по-разбъркана от вчера, а очите й бяха подпухнали и с огромни сини кръгове под тях. — Оставете го за друг път, когато имаме камера под ръка, а?
Тя се приближи към нас, сякаш бяхме приятелки от цяла вечност.
— Здрасти, Джу-Ан — обади се едно от момичетата. — Как мина нощта в усамотение?
Джу-Ан!?! Сериозно ли?
— Мина добре, госпожици, щом стоя тук пред вас.
Тя се настани на нашата маса, като седна по индийски върху плота срещу Кармен. Чистачката, която бях помолила за кафе, я изгледа с отвращение и… така ли ми се стори, или имаше и доза страх? За момент се замислих защо ли не бяха избрали някой друг да ни наглежда по време на закуската. Сякаш искаха нарочно да ни оставят да се изпокараме още отначало.
— Как успя да се измъкнеш от решетките? — попита момичето, което се беше заяло с мен, очевидно опитвайки се да удължи разговора си с Джу-Ан, колкото се може повече.
— Е, знаеш, с малко добре заучени писъци. А, да, и спах с един от пазачите. Такаа… Сега, за какво се караме тук?
— Е, няма значение — измърморих аз.
Тя погледна към другата маса и попита:
— Някой ще ми обясни ли?
— Лов на кучки — обади се пак западналото момиче.
— Разбирам. И коя според теб отговаря на това определение?
Никой не реагира, затова накрая аз вдигнах ръка. Просто ей така, за да им натрия носовете. Джу-Ан ме погледна и като се ухили широко, каза:
— Супер. Сядам при теб.
И тя се смъкна от масата на стола пред себе си, все едно слизаше от водна пързалка.
— Наистина ли се казваш Джу-Ан? Попита Кармен ококорено.
— Да. ДЖУ. Майка ми е французойка. На френски това значи юни. Джу-Ан Карпентър. Казвайте ми само Джун, за по-лесно.
— О, ясно. Значи си американка?
— Току-що ти казах, че името ми е френско, тиквичке.
— Знам де, ама нали говориш на английски и така нататък.
— Майка ми е от Франция. Татко е американец. Израснала съм в Париж, затова имам такъв акцент. А вие сте?
— Кармен Поуп.
— Анжела Карденас.
— Карденас и Карпентър. Ще ни слагат да седим заедно през цялото време.
Неприкрита ревност се изписа на лицето на Кармен.
— Била ли си тук друг път? — попита тя. — Изглеждаш така, все едно си наясно какво се случва.
Джу-Ан отговори, гледайки единствено мен. Горката Кармен.
— Да, за втори път съм тук. Месецът за ориентация не проработи добре миналата година.
— Защо? Какво стана? — прошепна Кармен изумено.
Джун се усмихна.
— Спах с един от пазачите. Не съжалявам. Беше супер.
Извъртях очи. Наоколо нямаше мъже пазачи. На кого ги разправяше тия врели-некипели. Тя видя погледа ми и продължи сериозно.
— Д-р Спайсър тайно е мъж, не знаете ли?
— Ама сериозно ли? — опули се Кармен, наивна до побъркване.
— Разбира се, че не, Кармен — намесих се аз, за да предотвратя евентуалната й бъдеща излагация, ако го споменеше на някой.
— Ти да не би да си проверила лично, Карденас? — засмя се Джун.
В първия момент не й отговорих, защото се загледах в мрежата от белези под мишниците на Джун. Някои от тях бяха бледи и заздравели, но други бяха съвсем пресни.