— Когато се разкрещях на учителката ми в началното училище;
— Когато се напих до припадък на 11 години (беше бас!);
— Торбичката с трева в чекмеджето ми, когато бях седми клас;
— Когато й съобщих, че вече съм сексуално активна, преди да ме заведе за първи път на гинеколог и да чуя речта за полово преносимите болести;
— Когато ходихме при друг доктор, защото губех килограми твърде бързо;
— Когато останах на поправителни по психология и испански (испански!);
— Лятото на пиърсингите (три открити и премахнати, два все още скрити);
— Когато разбих семейната кола (юни);
— Когато разбих семейната кола отново (август);
— Изключиха ме от основното училище в Роанок;
— Изключиха ме от неделното училище (Червеният кръст).
3. Следва дълго разсъждение относно това, колко съм разглезена и егоистична и как не оценявам усилията, които двамата с баща ми са положили, за да ме отгледат.
4. Аз ще отговоря, че ако съм разглезена, това е защото очевидно двамата с татко са ме разглезили, което ще доведе до 5. Изреждане на куп примери, които според нея доказват, че тя е „добър родител“:
— Специалното парти изненада за единадесетия ми рожден ден (Уау!! Направо изумителен жест);
— Как ме е карала ежедневно на уроци по танци и часове по етика (Специални благодарности за изгубеното ми време в часовете по етика, мамо);
— Как ми купували толкова много подаръци за Коледа, колкото никой от братовчедите ми не получавал (игнорирайки факта, че родителите на братовчедите ми бяха супер бедни).
6. Аз ще отвърна, че само и единствено когато се чувства достатъчно виновна, че е била скапана майка, прави някакъв толкова драматичен жест към мен. След това ще кажа, че всичко, което някога съм искала, е било майка, която да ме изслушва, когато имам да й кажа нещо, която да не ме оставя да бъда отгледана от бавачка и да не мисли единствено за това, как изглежда в хорските очи заради мен. След това ще изкрещя да се маха от стаята ми и тя ще каже, че е положила всички усилия да ни направи нормално щастливо семейство, но аз съм спъвала всеки неин опит.
Трясък на врата и разговорът приключва за момента. Само че този път беше по-зле, защото към всичко това прибавих и ужасните думи на Тревор. Вече нямах към кого да се обърна.
И тогава се предадох.
Спрях да говоря.
Спрях да се храня.
Започнах да се боря.
И се озовах тук.
Глава единадесета
Следяха ни през цялото време. Нямахме си идея колко точно ни наблюдаваха. Когато бяхме заедно. Когато бяхме сами. Когато бяха в стаята с нас или вечер на камерите. В началото си мислехме, че едва ли някой наистина следи всяка минута от това, което се случва пред мониторите. Грешахме. Виждаха всичко. И си водеха бележки. Може би трябваше да помислим повече какъв точно беше грандиозният им план. Но ние бяхме по-заети да се опитваме да не си навличаме допълнителни неприятности. Казаха ни, че двадесетте минути преди лягане са свободното ни време. Свободно от камери. Излъгаха ни. Всички използвахме това време, за да заздравим приятелства и естествено — да си създадем нови врагове. Те знаеха, че това ще стане. Нарочно го предизвикаха. А ние си нямахме дори идея. Те бяха истинските ни врагове.
* * *
Естествено, нашата група веднага съобщи на следващата какво ще представлява обядът им с д-р Спайсър и те имаха достатъчно време да си изградят предварителна стратегия кой да номинират. Само че вместо д-р Спайсър вътре ги чакаше д-р Зилинска, която ги накара да правят някакви скучни психологически упражнения. Случи им се едва на другия ден на закуска. Горката Кармен беше номинирана първа и излезе да прави обиколки на двора цял час.
— Какво се опитват да направят с това? — попита Джун, докато трите се хранехме същата вечер. — Като се замислиш всичките им „добри намерения“ изглеждат като огромен балон с въздух под налягане.
Кармен кимна, дъвчейки, но каза:
— Мисля, че се опитват да ни научат да делим повече.
— Че ние да не сме на осем? — изпуфтя Джун.
— Ние сме егоистични, егоистични лоши момичета — закачливо прошепнах аз.
— Да бе, знам. Направо чувам в главата си отговора на Спайсър, ако я попитам същото — „Егоизмът е недопустим, Джун“. И вероятно в някакъв аспект е права и този урок би бил полезен. Ако бяхме глупави обаче. Само че не всички сме лапнали въдицата. Някои виждаме по-далеч и единственото, което научаваме, е, че сме безпомощни и че ще продължават да ни манипулират. Ще продължават да ни карат да вярваме, че няма нищо нередно в това да се държиш с едно човешко същество все едно е лабораторен плъх, ако имаш властта да го направиш. Някой от вас потърси ли „Хидън Оук“ в гугъл, преди да дойде?