— Знам. Но си промених мнението, тръгвам си.
— Хайде де, Кармен…
— Остави я да си ходи, щом иска — обади се Джун. — Ще се видим утре, тиквичке.
Кармен се изправи и се опита да се покатери до прозореца, от който бяхме влезли. След няколко тромави опита, най-после успя да се покачи, но се заклещи по средата и остана да виси с единия си крак вътре, а с другия навън. В крайна сметка се смъкна обратно при нас, с пламнали от срам бузи.
— Не мога да разбера какво се опитваш да направиш — казах аз. — В смисъл, това че сме излезли от стаите, е достатъчно сериозно нарушение на правилата, за да те оставят в мазето със седмици. Така и така си вече тук, поне остани до края.
— Изглеждаше като дебела маймуна, тренирана да се катери по прозорците — отбеляза Джун и бузите на Кармен станаха още по-червени.
Изведнъж обаче тя се изправи до прозореца и се вгледа навън в черната гора. Чувахме шуменето на вятъра в клоните на дърветата.
— Отвън има някой — прошепна накрая тя.
Изведнъж нощта ни се стори ужасно зловеща, а защитата на малката порутена къщичка твърде немощна. Джун се изправи до нас на прозореца. Между свиренето на вятъра отчетливо се чуваше хрущенето на чакъла под нечии крака, след това силно сгромолясване, при което и трите подскочихме. Тих момичешки глас започна да проклина под носа си падналите клони.
— А, Райли е тук — оповести весело Джун.
— Райли!?! — зяпна Кармен.
И действително беше тя. Лицето й изникна буквално на няколко метра от нас. Дръпнах се назад изненадано.
— Влизай — каза Джун, подавайки й ръка, за да се покатери до прозореца.
— Тъпа река — измърмори Райли, сядайки на пода, изтръсквайки подгизналите си обувки. Явно беше нагазила в потока по погрешка.
— Какво, по дяволите, става тук? — не се сдържах аз.
— Поканих я да се присъедини — обясни Джун.
Райли вдигна поглед от пода, където се беше разположила, предизвиквайки ме с поглед да възразя на присъствието й. Имаше яркожълта лепенка на врата си там, където Джун я беше заляла с вряла вода. Кармен скръсти ръце и я изгледа студено.
— Ама не, сериозно! Какво се случва? Последния път, когато ви видях, а това беше преди няколко часа, бяхте смъртни врагове.
— Не, ти и Райли сте решили, че сте врагове, аз просто те защитавах — обясни Джун делово. — Но така или иначе, с нея вече се разбрахме по въпроса, нали така, Райли?
Райли кимна, без да ме поглежда.
— Райли има този недостатък, че не може да контролира гнева си понякога — продължи Джун, — и съответно прави впечатление на злобно и враждебно човече. Напомнянето на това през целия й живот пък я е направило доста сприхава. Но тя обеща да не бъде такава на сборището ни. Нали така, Райли? — погледна я тя сериозно.
Райли кимна отново. Направо бях в шок от светкавичната промяна в отношенията им.
— И защо не се извиниш на Анжела, че беше такава кучка досега? — попита Джун отново.
Райли измърмори нещо, което все пак звучеше като някакво сдъвкано „Извинявай“. Не можех и да се надявам на повече. През това време Кармен беше зяпнала Джун с неприкрито учудване.
— Какво, за Бога, имаш предвид със „сборището ни“?
Джун се засмя силно.
— Аз го измислих. Като сборище на вещици, сещаш ли се? Само дето сме сборище от лоши момичета. Реших, че е време да се съберем насаме.
— И защо точно ние? — попитах аз с блеснали очи. Може би трябваше да съм изплашена като Кармен, но вместо това усетих да ме заливат вълни от ентусиазъм и нетърпение.
— Да кажем, че някои хора събудиха интереса ми — отвърна Джун. — Най-силно любопитство изпитвам към теб и Райли. — Тя забоде пръст в гърдите ми и допълни: — И смятам да започнем с теб.
Глава тринадесета
Като птичка, строяща гнездото си, Джун беше откраднала всевъзможни предмети от училището, за да направи къщичката си по-уютна. Тя развърза малка торбичка, която беше направила от една от яркорозовите си поли на униформата и извади оттам вилици и ножове, три чорапа (един от тях със скъсана пета), изсъхнало хлебче, няколко фаса от цигари, ключодържател без ключове, стар автобусен билет и две химикалки. След това върна всичко обратно в торбичката, разтърси я и като се обърна към мен, каза:
— Извади първото, което хванеш.
Бръкнах вътре и първото нещо, което докоснаха пръстите ми беше хлебчето. Бих могла да излъжа и да хвана нещо по-готино, но имах усещането, че тя ще разбере. Това беше по някакъв странен начин, тест. Извадих хлебчето и казах:
— Поне е пълно с протеини.
Джун се засмя. Кармен изглеждаше така, сякаш все още е готова да побегне всеки момент, а Райли беше сложила обичайната си намръщена физиономия, все едно беше искала тъпото хлебче за себе си.