— А сега — усмихна се Джун, — разкажи ни защо си тук.
Поех си дъх, приготвяйки се да говоря. Видях как Кармен спря да дъвче дъвката си и отвори уста да ме спре.
— Не започвай — спрях я аз, — не ми дреме. Навътре в гората сме, тук няма камери.
— Всичко ще бъде наред — подкрепи ме Джун, отново извъртайки отегчено очи. Стига си се тревожила.
Погледнах към Райли, която ме гледаше съсредоточено, очаквайки да започна да говоря. Знаех, че трябва да им разкажа за десети юни. Но не можех веднага да им кажа това и започнах с по-лесните неща.
— Бягах от повечето часове в училище. Нямах много приятели в Хюстън, само няколко момчета. На моята възраст. Срещахме се сутрин пред входа на училището и без да влезем, отпрашвахме нанякъде. Училището се намираше в едно от предградията на града, така че нямаше кой знае колко много хора през деня — всеки или беше на работа, или домакинстваше вкъщи. Прекарвах повечето време в книжарницата, прослушвайки разни стари дискове и такива работи. Един ден бях в секцията с книги на испански (либрос де еспаньол) и там беше той. Тревор.
— Опиши ни го — притвори очи Джун.
— Ммм, кафява коса, кафяви очи. Скейтърски тип, но всъщност не караше скейт, само така се обличаше. Каза ми, че иска да стане актьор.
— На колко години беше?
— Може би на двадесет и три.
— Готин?
— Страхотен. Страшно секси.
— И ти хлътна?
— Не на секундата, но да.
— Какво мислеше дядо ти за него?
Знаех накъде биеше Джун.
— В началото не знаеше, докато един ден не се прибра по-рано вкъщи и ни завари с Тревор да гледаме телевизия в хола. Тогава нямаше проблем, затова аз се поуспокоих и Тревор започна да идва у нас по-редовно. Естествено, дядо ми беше казал на родителите ми за него и вероятно те бяха откачили, защото изведнъж отношението му към Тревор коренно се промени. Стана заядлив и гаден, обвини ме, че съм го лъгала за това, какво точно сме правели двамата. Той си беше доста раздразнителен, по принцип, така че не схващаше, че родителите ми не биха одобрили нито едно момче, с което се виждах. Особено когато беше по-голямо от мен, със скъсани смъкнати дънки, боядисана коса и без работа. Действително, родителите ми са страшно старомодни. Искат от мен само да изглеждам хубава и да се държа смирено, за да не „ги излагам пред хората“. Това е типичен комплекс на американските мексиканци, натрупали състояние в близките години. Ако по някаква случайност в Роанок организираха бални танци, бъдете сигурни, че щях да съм записана.
Спрях за секунда. Кармен ме слушаше с блеснали от любопитство очи, докато Райли правеше всичко възможно да изглежда, колкото се може по-отегчена. Джун кимна и ме подкани да продължа.
— Е, нищо от това не ме спря да се виждам с Тревор. Той продължи да идва вкъщи, когато дядо ми го нямаше. Беше забавно всъщност, имаше тръпка.
— Звучи яко — ухили се Джун. — И после?
— После какво?
— Я стига, никой не го пращат в „Хидън Оук“, защото се е промъквал у тях с гаджето си тайно.
Вярвах ли й достатъчно, за да кажа цялата истина? И имах ли изобщо избор? Сега, когато най-после бях толкова близко да разкрия какво наистина се случи на някого, нямаше смисъл да спирам.
— Как да започна? Всъщност Тревор, освен че нямаше истинска работа, нямаше и истински дом. Спеше в къщата на баща си понякога, но мразеше мястото. Други вечери се промъкваше в спалнята ми или спеше в храстите зад паркинга на мола. Беше беден, много беден, а дядо ми имаше купища пари. Затова му дадох една част от тях.
— Къде намери парите? — попита Кармен.
— Чековата книжка на дядо.
— ТИ си му писала чекове от името на дядо ти? — опули се Райли. — Не се ли сети, че в някакъв момент ще те хванат.
— Сетих се, разбира се.
— И това не те спря?
— Явно не.
Тъкмо щях да започна спор с Райли, когато Джун вдигна ръка, за да ни спре.
— Не е било само чековете, нали? Какво друго стана?
Поех си дълбоко въздух.
— С Тревор не бяхме в много приказни отношения от един момент нататък.
Карахме се. Предполагам, защото аз започнах да ставам все по-емоционална, звънях му често, исках да се виждаме непрекъснато. Той се притесняваше от самото начало, че съм прекалено малка за него, така че когато се разчувствах твърде много, той се отдръпваше от мен. Съответно това ме караше да се нуждая още повече от него, нали разбирате? Непрекъснато го питах дали ме обича и така нататък, въпреки че знаех, че по този начин го отблъсквам от себе си. Една вечер, след като се бяхме разбрали, че няма да се виждаме, той ми се обади пиян към един през нощта. Каза, че бил в квартала и искал да се отбие за малко. Знаех, че е най-добре да му откажа, защото така ще го накарам да ме поиска повече, но не можах. Прекалено много исках да го видя. Затова седнах на прозореца си и зачаках да чуя стъпките му в градината. Прозорецът беше много нисък, така че нямаше да има проблем да се качи при мен, беше го правил десетки пъти. Когато най-после дойде, веднага познах, че е друсан — кожата му беше бледа, а устните по-червени от обикновено. Дрогата му придаваше вид на болен човек, но едновременно с това готин, живеещ на ръба. Не можах да устоя и го целунах. Целувахме се така известно време, беше някъде около два и нещо през нощта. И двамата бяхме много изморени затова се насочихме към леглото…