— Повече подробности — нареди Джун. — Искам да си го представя. Какво беше леглото ти?
— Не много голямо. Ставаше за двама души, но не напълно. Във формата на шейна сещаш ли се?
— Чаршафите?
— Бели на малки червени цветя. Тревор много им се подиграваше.
— Добре ли се целуваше? — попита Кармен, подпряла брадичка в шепи като дете, слушащо любимата си приказка.
— Страшно. Нищо не ми доставяше такова удоволствие, както целувките му. Е, иска ми се да не пушеше толкова много, защото дъхът му често миришеше на пепелник, но иначе да, целуваше се страхотно.
— Продължавай — подкани ме Джун.
— И така, заспахме и следващото нещо, което видях, когато отворих очи, беше гневната физиономия на дядо ми, който беше нахълтал в стаята. Откакто баба ми почина, той не спеше много добре и предполагам, че е решил да провери онлайн сметките си. Беше разбрал за чековете.
— Колко пари му беше дала? — попита Райли.
— Общо ли? Пет хиляди.
— Мамка му — изръси Джун.
— Много ли бяха за дядо ти? — попита Кармен.
— Да — отвърнах аз и за първи път усетих срам. — Половината от спестяванията му. Тревор се беше записал в университета. Парите му трябваха, за да си плати таксата за семестъра.
— Без оправдания, само фактите — спря ме Джун. — Това сега го измисли, нали?
Тя кимна.
— Давай!
— И така, дядо ми влезе в стаята бесен. Когато видя Тревор на леглото, се ядоса още повече, толкова много, че дори не ни крещя. Разтърси силно Тревор, за да го събуди. Помня, че изтръпнах от ужас. Никога не знаех в какво настроение щеше да бъде Тревор, ако го събудят, камо ли когато беше друсан. В началото той не помръдна, само отвори очи и се втренчи в дядо ми. Стояха така замръзнали, зяпнали се един друг няколко секунди, сякаш си пренасяха някаква невидима енергия помежду си. Още тогава разбрах, че това няма да свърши добре. Дядо ми попита къде са парите му и Тревор отвърна, че не знаел. Дядо не му повярва, разбира се. Тревор стана от леглото и двамата започнаха да повишават тон все повече и повече, докато накрая Тревор не започна да избутва дядо ми от стаята. Трябваше да му кажа да спре, но не го направих. Просто си седях там. Колко тъпо, а?
Кармен ме погледна. В очите й нямаше нито обвинение, нито съжаление, просто поглед, който те караше да искаш да й разкажеш всичко. Концентрирах се върху нея.
— Станах от леглото и отидох в хола. Цареше тишина.
— С какво беше облечена? — прекъсна ме Джун.
— Какво!? А, с къси панталонки и стара тениска на някаква група на Дисни. Видях дядо ми да лежи на пода, наполовина под стъклената маса за вечеря. Очите му бяха отворени, опитваше се да се изправи, облегнат на лактите си. И тогава по лицето му премина онзи облак, който сякаш стопи всякаква връзка между мозъка и очите му. Той остана на един лакът, гледайки ни сякаш ни вижда за пръв път.
— Инфаркт? — попита Джун.
— Да. Получи удар. Умря няколко часа по-късно.
— Дойде ли полиция? — попита Кармен меко.
— Не. Той беше прекарал поредица от подобни удари през годините. Просто този го довърши.
— Значи вероятно е щял да умре скоро така или иначе — отбеляза Кармен, като взе ръката ми в скута си.
Кимнах. Не бях убедена в това. Вярно, че беше много стар, но пък изглеждаше доста здрав за годините си.
— Не — обади се Джун. — Бил си е буквално убит. Но вината не е била твоя. Знам, че това си мислиш.
— Според родителите ми няма никакво съмнение, че вината е моя. Когато разбраха за чековете, едва не ме издадоха в полицията. Единственото, което ги спря, беше обещанието ми никога повече да не се виждам с Тревор.
— И какво се случи с него? — попита Кармен.
Свих рамене, чудейки се защо ли вече не ми се плачеше. Изведнъж усетих, че мисълта за него даже не ме натъжава толкова. Джун кимна и всички се излегнахме на хладния дъсчен под. Прекарахме така следващите няколко часа, дремейки върху глезените една на друга и говорейки, за каквото ни падне. Предположих, че ще стигнем до темата какво точно против мен има Райли и защо Джун беше изляла горещата вода върху нея, но това не се случи. Райли просто се беше държала като кучка и явно всички се бяхме примирили с това като отговор. Говорихме си за музика и за момчета и се чудехме кой ли е построил дървената къщичка и как е изглеждала, преди да падне на земята. Когато навън започна да се зазорява, станахме и за всеобща изненада на всички Кармен се обади: