— Хайде да го правим всяка събота.
Така и стана. Поне докато имахме тази възможност.
Глава четеринадесета
За щастие, сутрешните проверки бяха доста предвидими — между 6.20 и 6.30 сутринта, в зависимост от коя страна на коридора щеше да тръгне надзирателката. Не ни беше позволено да имаме часовници, но Джун твърдеше, че слънцето изгрява в 5 и 45 и в мига, в който мракът навън започваше да се вдига, се запромъквахме през мократа трева обратно към училището.
На връщане от втората ни среща обаче възникна проблем: входната врата. Джун беше оставила лъжица, за да я държи отворена, но явно от вятъра тя се беше измъкнала и сега лежеше на няколко сантиметра в калта, сякаш допреди секунда някой я беше ползвал, за да си хапне малко пясък. Когато Райли се опита да отвори със сила вратата, Джун я издърпа бързо за ръцете, защото вдигаше твърде много шум.
— Как ще се върнем?!? — паникьоса се Кармен.
— Дайте ми една секунда — отвърна Джун.
Кармен изгледа безпомощно първо Джун, генерала, после нас двете с Райли — лейтенантите. Аз свих рамене и седнах на земята. Всъщност не ми пукаше дали ще ни хванат, или не. Ако ме изключеха, щеше да ми се наложи да се справям съвсем сама. Може би щях да отида в някой по-топъл щат, Аризона например, и да намеря някой, който да ми дава пари или поне стая. Безумно много ми се пушеше — исках да занимавам с нещо пръстите и ума си. Но, естествено, в „Хидън Оук“ цигари нямаше.
— Побързай — простена Кармен, — след пет минути ще разберат, че ни няма и после…
Хм. Интересно. Не можех да си наложа да се притесня.
— Окей, измислих го — каза Джун. — Преди да тръгнем, оставих прозорчето на банята си отворено, за да излезе дима. Освен ако на някой не му е хрумнало да се катери да го затваря, би трябвало все още да е отворено.
— Дима? Ти имаш цигари? — възмутено попитах аз.
— Баните са на втория етаж — мрачно ме прекъсна Кармен.
Всъщност имаше и по-лоша част. Прозорците на баните представляваха малки кръгли дупки, гледащи директно към покрива. Трябваше да се покатерим чак там, за да се промъкнем вътре.
— След мен — изкомандва Джун, игнорирайки двете ни с Кармен.
Тя се хвана здраво за металните пластини на вратата и бавно започна да се катери нагоре, внимавайки къде стъпва. Докато останалите стояхме със затаен дъх, тя се прехвърли горе и пролази по очуканите керемиди. Не изглеждаше лесно дори за нея и знаех, че за Кармен щеше да бъде истински кошмар. Без да каже дума, Райли я последва. Успяваше да избегне острите ъгли толкова изкусно и пластично, че приличаше на някакво супер еволюирало извънземно същество.
— Давай ти първа — подкани ме Кармен.
Поклатих глава, знаейки, че тя сама никога няма да успее да се изкатери. Безмълвно сплетох пръсти и й посочих да сложи крака си в ръцете ми. Когато мократа й маратонка стъпи в ръцете ми, с всички сили я повдигнах нагоре, докато Райли я дърпаше за ръцете. С моето бутане, дърпането на Райли и неистовите усилия на самата Кармен най-после успяхме да я качим горе. Последвах я колкото можех по-бързо и четирите се озовахме на покрива. Едва си бях поела въздух, когато Джун допълзя до прозореца на втория етаж и простена:
— По дяволите! Започнали са с проверките!
— Какво!?! — почти изписка Кармен. Тя седеше на ръба на покрива, почти до водосточната тръба. — От кой край са започнали???
Джун поклати рязко глава и се приближи безмълвно до обезумялата от паника Кармен.
— Какво правиш? — попита тя.
— Нищо лично, за доброто на отбора — каза Джун и преди да успеем да реагираме, бутна с всички сили Кармен от покрива.
Видях как Кармен политна безмълвно надолу и след секунда се сгромоляса силно на земята. Стоях на ръба, гледайки я с ужас как лежи на една страна с отворена от болка уста.
— Какво правиш, по дяволите? — извиках аз и хванах силно Джун за ръката.