* * *
Днес почти се зарадвах да чуя познатия звук от очилата на д-р Зилинска. Беше хубаво, че поне едно нещо не се беше променило от вчера до днес.
— Какво става — попитах аз, щом влязох, — какво е всичко това? Другите момичета още ли са в старата сграда? И каква е цялата тази работа със Златната група?
Д-р Зилинска вдигна учуден поглед към мен. КЛИК.
— Сигурна съм, че си била предупредена да не задаваш такива въпроси, Анжела.
— Ама не можете да постъпвате така. Аз имах приятели там, а сега ме откъсвате от тях, без да ми кажете нищо, без причина. Как очаквате да започна да се оправям, когато постоянно ми издърпвате килимчето под краката? И каква, по дяволите, е тая група за развъждане? Да не би да искате да ни чифтосвате с шпаньоли?
— Утре ще разбереш — кратко отвърна тя.
— Ако е някаква извратена оргия, ще откача.
Изведнъж, за моя изненада, тя избухна в смях.
— Не е извратена оргия, обещавам ти — каза тя през смях. — Сега, нека поговорим за преместването ти в основното училище. Какво мислиш за първия си ден тук?
Реших, че е по-добре да й дам да се хване за нещо.
— Мисля, че може би този път уроците ще са ми интересни.
Тя кимна.
— Това е често срещана реакция. Изумително е как първият месец в старата сграда ви подготвя действително да искате да научите нещо.
И? Какво очакваше? Потупване по гърба?
— Радвам се да видя, че не всички учители са жени — казах аз.
Тя ме погледна остро. КЛИК. КЛИК.
— Защо?
— Спокойно, докторе. Просто беше зловещо, това е всичко. Като някакъв кошмарен женски затвор. По-нормално е да има и мъже наоколо.
— Говориш за Мистър Харисън, предполагам?
— Не, кой е мистър Харисън? — попитах аз.
Тя си записа нещо в тетрадката.
— И кого точно си срещнала, ако мога да попитам.
— Някои от учителите. Мистър Дериан, Чърчил и Шепърт.
— И как ти се сториха?
— Като учители.
— Нищо повече?
— Не съм сигурна какво точно искате да ви кажа.
— Няма значение какво искам да ми кажеш.
— Вярно — извъртях очи аз.
— Надявам се да помниш, Анжела, че сме говорили за това колко много си разчитала на мъжете около теб за самочувствието си в миналото. Имаме си причини да не допускаме мъже учители през първия ви месец. Сега, когато си в основната сграда и имаш контакт с мъже, е важно да не се върнеш към старите си навици.
Кимнах разсеяно. Харесваше ми, когато Зилинска използваше думата в миналото, като говореше за живота ми. Караше ме да се чувствам така, все едно историята ми е годна да бъде записана в някоя книга.
— Не смятам, че е добре да ми позволявате изобщо да комуникирам с мъже тогава.
— Ако това е шега, то е неуместна.
— Господи! Хубаво де, млъквам.
Но все пак не бях много далеч от истината. Сетих се за красивия млад мъж, който бях видяла на прозореца. Харисън, може би?
— Ако не си готова да говориш за това сега, ще оставим тази тема за по-късно. Имаш ли някакви въпроси относно графика, часовете?
— Не, но например за момичетата, с които ще съм в стая. Кои са?
Д-р Зилинска примигна объркано.
— Не знаеш ли? Ще живееш с Кармен. Настаняваме ви нарочно с хора, които вече познавате, за по-удобно. Кармен и Морийн. Помниш Морийн, нали? Тя ще бъде и твоят водач и надзорник отсега нататък. Тя е истински модел за подражание.
— Тя е от момичетата, които си броят калориите дори на колата — изсумтях аз.
Тя ме погледна още по-объркано.
— Искам да кажа, че не е искрено мила. Изкуствена е.
— Е — нетърпеливо заключи Зилинска. — Тя е всичко, с което разполагаш.
Заключението ми беше ясно: нуждаех се от колкото се може повече приятели тук.
Глава деветнадесета
Д-р Зилинска прецени, че групата по развъждане, каквото и да значеше това, може да започне от утре, затова отидох в трапезарията. Беше празна и използвах момента да грабна едно парче шунка, малка купичка със солен бульон и няколко листа покафеняла зелена салата айсберг. Изядох ги набързо, докато четях книгата си, и се измъкнах, тъкмо когато момичетата започнаха да пристигат за вечеря.
Стая 201 беше тиха и празна. Седнах на леглото си и продължих да чета, като от време на време поглеждах през прозореца към храстите в градината и подскачащите върху тях врабчета. След известно време вратата се отвори и влезе висока блондинка.
— О, здрасти — каза тя, — аз съм Морийн.
— Знам — изправих се аз, — ти ме разведе наоколо първия ден.