Лошите зимни условия оказали ефект и върху разследването след трагедията. Усилията им да открият четиримата ученици, предизвикали отравянето, остават без успех, макар че повечето хора ги смятат за загинали, тъй като не биха оцелели на подобни кошмарни условия в гората. (Продължава на страница 4).
Обърнах трескаво страницата, но отзад имаше само реклама на магазин за бельо.
— Няма ли го продължението? — попита Кармен.
— Не, не е тук — задъхано отговорих.
— Уау.
— Аха.
— Може би са още тук — след кратка пауза прошепна тя.
— Кармен, това е било преди повече от двайсет години.
— Добре де — нацупи се тя.
— Не мога да повярвам — казах аз, сгъвайки статията и пъхайки я в джоба си.
— Какво? — попита тя.
— Как какво? Кампусът е твърде опасен за момчета с военно обучение, но е подходящ за лоши момичета.
— Сигурна съм, че са поправили всичко, което е било опасно.
— Нима? Все още ни заключват нощем. Не в стаите ни, както предния месец, но в коридорите. Погледни този мръсен таван. Мислиш ли, че от пожарната са стъпвали тук последните десет години? Точно както пише в статията. Това място е като динамит.
— Не знаех, че когато завали сняг, никой не може да стигне до нас.
— Нито пък аз. Трябва да се махнем оттук преди това.
— Да, окей. Как точно?
— Не знам. Трябва да намерим някой с кола.
Тя извъртя очи. Извадих статията от джоба си и я погледнах.
— Анонимният учител… не мислиш ли… не ти ли звучи като мистър Дериан?
— Не знам, може да е всеки. Защо?
— „Отдавайки станалото на единичен, неизбежен, драматичен инцидент“ — толкова звучи като него. Имам чувството, че съм го чувала да използва тази фраза преди. Нещо като „трябва да отдадем еволюционната адаптация на неизбежните драматични промени.“
Тя кимна.
— Сега като го каза…
— Ако е той, може би ще ни помогне.
— Глупости. Едно нещо е да се промъкнеш на тавана. Съвсем друго е да започнеш да се бунтуваш. И е съвсем, съвсем друго нещо да кажем на някой учител, че се бунтуваме.
— Да, вярно, че звучи тъпо.
— Дай да го обмислим малко. Ще закъснеем за вечеря — тя се поколеба за момент, след което попита. — Събота е, нали?
Кимнах.
— Мислиш ли, че ще има… сборище?
Казах й истината. Че не зная дали Джун и Райли са все още в „Хидън Оук“. Освен това се изненадах, че изявява желание да ги види отново след последната им среща и каквото се беше случило тогава.
— Това, което разбрахме току-що е сериозно. Имаме нужда от сигурно място да поговорим — отбеляза тя. — Ако Джун и Райли са все още тук, ще се опитат да се измъкнат и да отидат до къщичката. Или ще са там, или не, но и в двата случая ще имаме шанс да разберем какво се е случило с тях.
Погледнах я с изумление. Това беше една съвсем нова, смела Кармен, която не бях виждала досега.
— Кога стана толкова непокорна? — закачих я аз.
— Това е изключително важно — повтори тя още по-сериозно.
И така, съдбата ни беше решена.
Глава двадесет и трета
Макар че нямаше ключалка на вратата на стаята ни, да се измъкнеш посред нощ от сградата далеч не беше толкова лесно, колкото си мислехме в началото. Първо, сега имахме съквартирантка, с която да се съобразяваме. Второ, след като коридорите на етажите се заключваха през нощта, вместо да заключват индивидуално всяка стая, нямаше да можем да се измъкнем така лесно, както преди. Трето, бяхме на предпоследния етаж на четириетажна сграда. Четвърто, учителското крило беше точно до нашето, така че ако вдигнехме шум, със сигурност щяха да ни хванат.
Решихме, че най-добрият вариант е да се измъкнем през прозореца, тъй като нямаше как да знаем в кой момент някой ще реши да отиде до тоалетната в коридора и ще прецака целия ни план с лъжиците, поставени под вратите, за да не се заключват. Кармен щеше да следи дали Морийн е заспала, тъй като от моето легло не можех да я видя. Щеше да ми даде знак, когато е сигурна. Първата част мина по план и след няколко часа двете с Кармен седяхме на леглото ми, притиснали нос в стъклото като кученца за продан. Отворих тихо едното крило на прозореца, което бавно проскърца, но не достатъчно силно, за да събуди Морийн. Завихме възглавниците под одеялата си, все едно отдолу има човек, надявайки се, че дори тя да се събуди, няма да направи разлика в тъмнината.
— Окей — каза Кармен, подавайки глава през прозореца и оглеждайки земята долу. — Сега какво?
— Хммм.
— Не си ли помислила за тази част все още?