— Но все пак, имаме нужда от помощта ви — повторих аз.
Мистър Дериан ме погледна изненадано.
— За какво точно? — попита той.
Кармен отвори уста, но тъй като предполагах, че може да изръси нещо от сорта на „да затворим училището“, аз я прекъснах бързо и казах:
— За да направим някои промени.
Мистър Дериан поклати глава.
— „Хидън Оук“ може би наистина е ужасно място, но едновременно с това е много добре измислена машина за печелене на пари. Всякакви реформи или промени биха довели до преразглеждане на политиките на училището и неговото евентуално затваряне и повторно откриване. Трябва да изпратя Харисън в колеж догодина. Не мога да си позволя да изгубя работата си. Достатъчен риск е това, че ви приех тук тази нощ. Ако някой открие истината, няма да ви подкрепя. Съжалявам. Винаги ще бъда тук, за да ви изслушам, но не разчитайте на мен да ви помогна за дяволиите ви. И съжалявам, но нямам никакво кафе.
— Можете ли поне да наглеждате приятелките ни в Лилавата група? — опитах аз.
— Кои са те?
— Джун и Райли — казах след кратък размисъл дали е добра идея да му казвам.
— А, да, Джун Карпентър. Много умно момиче. Много живо. Ще държа и двете под око — обеща той. — А сега е време за сън.
Харисън ни помогна да сложим чаршафите на стария диван. Докато изпъвахме долния чаршаф, раменете ни се докоснаха и аз прошепнах тихо:
— Мислех, че Морийн ще бъде тук.
Той се усмихна широко, сякаш беше чул някаква много забавна шега.
— Аха, окей — отвърна кратко.
Поклатих глава и не казах нищо повече. Ако му покажех, че се чувствам наранена от факта, че е спал с нея, само щях да покажа слабост. Когато загасихме лампите и Кармен захърка равномерно до мен, станах бавно от леглото и се промъкнах на пръсти в кухнята. Не можех да заспя, въпреки че бях изморена. Но докато мистър Дериан ровеше в шкафа за кафе, бях видяла малък мобилен телефон, скрит зад кутиите със зърнени закуски. Бързо отворих вратичката на шкафа, взех телефона и затаих дъх. Първият човек, на който исках да се обадя беше Тревор. Макар да знаех, че е глупаво, набрах номера му и зачаках. Никой не вдигна. Затворих и със свито сърце набрах номера на родителите си. Не знаех на кой друг да се обадя.
— Ало — чух сънения глас на майка ми отсреща.
— Мамо, аз съм. Анжела.
— Анжела? Знаеш ли колко е часът?
— Да, виж, трябва да…
— Станало ли е нещо? Какво е станало?
— Ами — гласът ми затрепери и се опитах да си наложа контрол, за да не се разплача. — Да, стана нещо. Изпратили сте ме в затвор. Тук е ужасно. Не ми разрешават да ви се обаждам…
— Как ми се обаждаш тогава? Анжела, какво става?
— Опитвам се да ти кажа! — нервно прошепнах аз. — Това е опасна сграда, случил се е ужасен инцидент тук преди време, учителите са безсърдечни, държат някои от момичетата на глад и ги дрогират и… ние също не сме по-добре… и…
Чух как баща ми се събуди до нея и попита сънено:
— Кой се обажда?
— Предупредиха ни, че това ще се случи — продължи майка ми. — Казаха ни, че ще се опиташ да се свържеш с нас, Анжела. Толкова съм разочарована.
— Какво? Но аз имам нужда от вас, мамо! Изкарайте ме оттук!
— Изпратиха ни видео, в което ясно се вижда как се измъкваш от стаята си. Казаха ни, че си влизала в забранени сгради. Че не отбелязваш почти никакъв психологически прогрес. Че трябва да бъдеш подложена на по-строг контрол. Че можем да очакваме да ни се обадиш и да ни излъжеш. Омръзна ми да ме лъже собствената ми дъщеря. Омръзна ми, чуваш ли?
— Мамо! — изплаках аз. — Измъквам се от стаята, защото това място е зло. Искам да се махна.
— Спри да се опитваш да избягаш — ледено каза тя. — И може би нещата ще се оправят.
— Моля те — казах аз, но линията прекъсна.
Потиснах хлиповете си и оставих телефона обратно зад кутиите със закуски. В момента, в който се обърнах обаче, видях мистър Дериан да стои на вратата на кухнята и да ме наблюдава. Имаше най-странното изражение, което бях виждала на лицето на някой учител досега. Не беше нито ядосан, нито притеснен. Просто стоеше и ме наблюдаваше. След това, без да каже думичка се обърна и влезе в спалнята си. Върнах се на дивана и си легнах тихо в мрака. С благодарност усетих как Кармен ме прегърна мило и ми прошепна, че всичко ще се оправи. През цялата нощ очаквах нещо да се случи. Мис Виена да нахълта през вратата. Кармен да откачи от притеснение. Харисън да се появи и да ме покани в стаята си. Но нищо не се случи. Дори сънят не се появи.