— Моля те, седни — каза същият глас, който бях почти на ръба да разпозная.
Когато се настаних на стола пред бюрото, тя се обърна. Чух познатия до болка звук, още преди да съм видяна лицето й.
КЛИК.
— Д-р Зилинска! — опулих се аз.
— Тук можеш да ме наричаш Синтия, Анжела.
Продължих да я зяпам с недоумение. Тя въздъхна изморено.
— Предполагам са необходими някои обяснения. Както знаеш, тук нямаме много преподаватели и ми се налага да нося така да се каже… няколко маски. Работата ми като директор далеч не е на пълно работно време. Когато основах „Хидън Оук“ реших, че ще е по-добре, ако директорката остане невидима за учениците. Логично е група от толкова много проблемни момичета да се опита да се обедини срещу идеята за някакъв голям общ враг и не исках да им предоставям подобна възможност в лицето на директорката. Освен това, по професия, както знаеш, аз съм психолог и не желаех да се отказвам от практиката си. Знаех, че е малко вероятно едно момиче да постигне чист психологически прогрес с някого, за когото се знае, че държи властта в цялото училище. Просто не беше необходимо да ви съобщавам този факт. Както и да е, кажи ми, знаеш ли защо те повиках тук днес?
Кимнах. Тя изглеждаше изненадана.
— Наистина ли? — КЛИК. — Ще те помоля да напишеш причините.
Тя отвори едно от чекмеджетата под бюрото си и зарови вътре.
— Извинявай — продължи тя, — но не използвам много често този офис и не съм съвсем наясно кое къде се намира. Дори обзавеждането не е мое дело, останало е така от последния директор на бившето училище „Хийт“. А, ето ги — тя измъкна един голям лист хартия и молив. — Причините, ако обичаш.
Загледах се в листа пред себе си. Знаех, че е по-добре да играя играта й отначало, докато не дойде моментът да й кажа защо наистина съм тук, да се опитам за последно да изградя някакво доверие, преди да сравня всичко със земята. Изобщо не ми беше минавало през ума, че директорката може да е някой, който вече познавам и все още не можех да преценя дали този факт беше в моя полза, или не — всичко зависеше от това, какво в действителност д-р Зилинска мислеше за мен. Никога не ми беше споменавала, че е на моя страна, но и никога не беше подкрепяла действията на някой от останалите учители. Беше напълно неутрална. Господи, нямах представа как да изиграя това. Погледнах отново към листа пред себе си. Тя беше казала „причини“, което значеше, че очаква повече от днешното ми провинение. Но дали наистина очакваше да напиша всички възможни нарушения, които бях направила, откакто съм тук? Бутнах листа обратно към нея.
— Съжалявам — казах, — но не разбирам какво искате да направя.
— Мисля, че се познаваме достатъчно добре за подобни глупости, Анжела — отвърна тя и ме погледна разочаровано.
— Да, бе, да.
— Може би аз ще успея да опресня паметта ти тогава? Опита се да счупиш една от училищните камери. Окуражаваш някои от останалите момичета да разказват историите си, въпреки тяхното нежелание. Няколко пъти наруши правилото да не разпитваш за момичетата от Лилавата група. Изпушила си цигара на територията на училището, въпреки че това е забранено. Промъкнала си се на тавана, където не ти е позволено да ходиш. Промъквала си се в помещения в мазето, където не ти е позволено да бъдеш. Промъквала си се в сградата с изоставените спални, където…
— … не ми е позволено да бъда.
— Нарушаваш нормалната учебна среда с крясъци без причина. А мис Виена преди малко ме уведоми, че си я ударила.
Тя изреди всичко това с напълно безизразно и спокойно лице, сякаш четеше на глас готварска рецепта. Тонът й не се промени, дори когато спомена удрянето на мис Виена. Чудех се дали е видяла колко подута изглежда.
— Да, май започнах да се сещам — казах аз.
— Не мисля. Изредих само нещата, които ти знаеш, че аз знам. Но нека продължа.
Въпреки предупреждението ми си флиртувала с Харисън Дериан. Разбираш, естествено, че не си единственото момиче в кампуса, което го прави или го е правило?
Кимнах отново, чудейки се какво точно има впредвид с „флиртувала си“. В крайна сметка откъде можеше да знае точно какво си бяхме казвали?
— Позволяваме на сина на мистър Дериан да остане тук, само защото е нещо като изпитание за вас, момичетата. Чрез него можем да разберем коя има прогрес, особено тези от вас, които в миналото са имали история на сексуална обърканост.