— Мисля, че ти не си наясно какво искаш.
Напротив. Само че си нямате идея, че това, което искам, е да затворя веднъж завинаги това училище. Нямате си идея с кого си имате работа, докторе. Да успявам да прикривам главните си цели, доктор Зилинска, е едно от най-големите ми преимущества.
— Ти наистина си труден случай, Анжела. Още от самото начало знаех, че мястото ти е в Златната група. Две от най-важните качества, които търсим в момичетата, идващи тук, са ясна представа за себе си и възможност за подобрение. Ти показа и двете. Д-р Спайсър дълго спори с мен относно очевидната ти склонност да ме лъжеш по време на сеансите ни, например за истинската ти роля в смъртта на дядо ти, както и досадният ти навик да се опитваш да нарушаваш правилата, да не говорим за навика ти да намираш изкупителна жертва в Кармен след това. Всички тези прояви ясно показват, че си на ръба на личностно разстройство. Ако когато си срещнала за първи път мис Виена, тя е изглеждала изненадана, че те вижда тук, то е защото д-р Спайсър вече я беше убедила във факта, че не си достатъчно добра за Златната група. Аз промених вече взетото й решение. Правя го изключително рядко, Анжела. Колкото до това защо не спряхме неподчинението ти още в неговия зародиш, причината е, че всички те смятахме за потенциално допълнение към Лилавата група, ако не видим подобрение у теб. Единственият начин, по който можех да определя дали у теб действително има желание и воля за по-добър живот беше, когато те оставя да вършиш това, което усещаш отвътре, без да бъдеш спирана. Оставих на вътрешните ти инстинкти да те водят. Моето мнение все още е, че ти си добро момиче с ужасни приоритети. Поведението и действията ти, откакто си тук обаче, сочат отново и отново, че си лошо момиче.
Имаше нещо в начина, по който каза отново и отново, от което ме побиха тръпки. Бях я провалила и разочаровала. И виждах как съчувствието й към мен изчезваше.
— Рядко се срещат ученици с такова самообладание като твоето, което само по себе си говори за потенциала ти да стигнеш далеч, с каквото и да се захванеш. Бях до теб от самото начало на живота ти тук, Анжела. Но след като ти толкова упорито желаеш да се присъединиш към Лилавата група, мис Виена ще те изпроводи оттук до тяхното местообитание. Ще накараме някой да ти донесе униформите. За съжаление няма да имаш възможност да се сбогуваш с никой от познатите и приятелите ти в Златната група — тя се усмихна тъжно. — И все пак, остава ти успокоението от тайните ви съботни срещи, ако, разбира се, успееш да стигнеш до тях.
— Няма да мога дори да видя Кармен? — попитах аз. Тя не е направила нищо лошо, не я наказвайте.
— Кармен ще бъде наказана, колкото заслужава — прекъсна ме Зилинска. — Правилата трябва да се спазват без изключения. Но така или иначе, нейното състояние вече не е твоя грижа. Имаш далеч по-големи проблеми, за които да се притесняваш.
— Какво ще кажете на родителите ми?
— Честно казано, Анжела, просто ще добавя новите ти нарушения към и без това дебелото ти досие и ще им го изпратя. Ще им обясня, че си била заведена в по-стриктна и по-добре охраняема част от училището. Никога не съм имала случай, в който родителите да протестират срещу това.
— Ще ми дадете ли секунда, за да обмисля всичко това?
— Ти вече направи избора си. Няма да имаш повече терапевтични срещи с мен, смятам, че не са необходими. Мога само да те посъветвам да запомниш едно: Когато се озовеш в Лилавата група, училището далеч няма да бъде най-големият ти враг.
— А това ще го кажете ли на родителите ми?
Но д-р Зилинска вече не ме слушаше.
— Сега мис Виена ще те отведе — каза тя. — Съжалявам, Анжела. И ако в момента не разбираш за какво съжалявам, то твърде скоро ще разбереш.
Глава тридесет и трета
Когато напуснах офиса на д-р Зилинска, мис Виена ме чакаше в дъното на стълбището, както беше обещала. Първоначално не ме чу, че се приближавам и я хванах абсолютно открита за момент — застанала до прозореца, зяпнала нервно в лакираните си нокти. Трябва да призная, че не изглеждаше толкова зла и отвратително злобна в този момент. Мъхнатата й пола, която по принцип стърчеше в най-странни посоки, сега беше прилепнала до тялото й, а изражението й — уау, изглеждаше направо уязвима. Сякаш не беше сигурна в нищо от това, което се случваше и усилието да поддържа образа на най-голямото зло в училището й тежеше ужасно много. Сякаш не беше сигурна, че това, което прави е… правилно. Предполагам, че когато се налага да играеш главната роля на лошия и да взимаш подобни трудни решения, може би се чувстваш страшно самотен. Както с Тревор — той беше такъв лентяй и безделник, че дори един псевдолентяй като мен изглеждаше направо отговорен. Аз бях тази, която казваше, че не можем да продължаваме да играем на компютърни игри, след като нямахме почти никакви пари, или че ако не си тръгнем веднага от полето за мини голф, ще изпуснем срещата си с някого — такива неща. Както и да е, успях да зърна същността на мис Виена само за секунда. В момента, в който ме забеляза, щитът на гаднярка веднага се появи.