— И така, какъв ти е планът да ни изкараш оттук? — попитах аз Джун.
— Толкова време се бори да попаднеш при нас, а вече искаш да си ходиш, а? — ухили се тя, докато ми подаваше ново руло и парченце суров колбас. — Не си губиш времето. Ами, планът е следният: първо, трябва да се докопаме до доказателства. Най-полезни биха били онези видеозаписи, които ни каза, че си видяла.
— Видях ги на монитора в офиса на Зилинска — казах аз, припомняйки си как тя ми беше пуснала клипче, в което ясно се виждаше как се опитвам да изкъртя една от камерите.
— Да, там си ги видяла. Но къде са оригиналите? Според мен са в офиса на директорката, тоест пак на Зилинска, де. Видя ли нещо, докато беше там? Дискове или флашки?
Поклатих глава.
— Не, обаче не съм обърнала и голямо внимание тогава. Но дори да успеем да докопаме някакви доказателства, как ще се измъкнем оттук? Не можем да тръгнем пеша из горите, не и сега, когато заваля. Точно така са умрели онези момчета преди години.
— Имам вътрешен човек в администрацията — отвърна тя, усмихвайки се загадъчно. — Ще избягаме с него и след това ще разпространим материалите. След което с училището е свършено. А всички ние — свободни.
— Никога свободни. Всички ще сме свободни — измърмори Райли.
Зяпнах я. Джун само повдигна вежда и ми каза да не задавам въпроси за състоянието на Райли.
— Кой е този вътрешен човек? — попитах аз, отново обръщайки се към Джун.
— Не мога да ти кажа. Ако се разчуе, целият план пропада.
— Ама че си подозрителна. Кажи ми веднага! Или може би изобщо няма такъв, а?
— О, има и още как.
Доволната й усмивка беше доказателството, което ми трябваше. Джун не лъжеше, действително беше оплела някой в мрежите си. Докато все повече се отдалечавахме от гимнастическия салон, започнах да осъзнавам, че под „Хидън Оук“ има изумителен лабиринт, един съвсем различен свят, паралелен с този на повърхността. Въздухът захладня, докато ходехме, и аз увих ръце около себе си. Изведнъж за моя най-голяма изненада се озовахме отново пред вратата на салона. Явно бяхме направили цял кръг. Джун се притисна в една от най-близките тръби, които минаваха по стената, и удари по нея силно. Веднага разпознах глухия шум от тръбата до леглото ми. Ето откъде са идвали самотните удари по цели нощи, докато аз се наслаждавах на свободата си и на флиртовете си с Харисън през прозореца.
— Добре дошла в нощите на Лилавата група. За нас отопление няма. Всичко отива само за момичетата горе, в удобните им меки легълца.
След това тя се приближи до вратата, водеща към салона и прошепна:
— Бъдете готови.
Напрегнах се, чудейки се за какво още трябваше да бъда готова. В този миг Джун удари силно с ритник вратата, заставайки в отбранителна позиция като някой спартански войн от миналото. От другата страна на вратата долетя единствено струя студен въздух, шумът на люлеещите се хамаци и тихия шепот на момичетата.
— Окей, чисто е — прошепна Джун, като се изправи. Да се нахвърля върху нас, докато се връщаме от разходка, е един от любимите трикове на Калиста — обясни ми тя като видя изумения ми поглед.
— Бъди войн. Воювай или ще те завоюват — обади се отново Райли, вперила поглед в мен.
Джун се засмя и разроши приятелски косата й.
— Това беше добро, Райлс.
— Какво е станало с нея? — прошепнах аз в ухото на Джун, докато минавахме през салона.
Тя не ми отговори. Погледнах скришом към Райли, която отново беше потънала в някакъв свой свят и навиваше замечтано крайчетата на косата си.
Не можах да спя много същата нощ. Ледени тръпки минаваха по кожата ми, а скърцането на хамака всеки път, когато помръднех, направо ме побъркваше. В промеждутъците между опитите ми да задремя, виждах десетки неспокойни и будни очи да светят на оскъдната светлина около мен. Едва на разсъмване успях да потъна в кратък неспокоен сън, след като въздухът започна леко да се затопля и мрака не беше толкова непрогледен. За сметка на това, може би едва тридесет минути по-късно, ме събуди ужасен силен звук точно над главата ми. Райли и Джун се обърнаха на другата страна, напълно игнорирайки тряскането, но аз скочих като ужилена от хамака. Едно от момичетата стоеше до един от галоните с вода точно до главата ми и чупеше повърхността му с парче от метална тръба. Зяпнах я, чудейки се какво прави, и едва тогава видях малки парченца скреж да хвърчат наоколо. През нощта температурите бяха паднали толкова ниско, че горният слой на водата беше замръзнал! Тя напълни една купичка с вода и тръгна обратно към групата на Калиста. Внезапно усетих страшна жажда и неистово желание да размърдам вкочанените си крака. Бавно се смъкнах от хамака и сънено запристъпвах към галона с вода. Точно се бях навела, готова да отпия от шепата си, когато чух глас зад мен, нареждайки ми да спра.