Обърнах се. Беше Калиста. Личеше си, че и тя току-що е станала от леглото — мазната й коса беше сплескана на тила й.
— Да не смяташ да си оставиш микробите в нашата вода? Бих го приела, ако беше някое от моите момичета, но не от някой боклук от групичката на Джун. Вземи си чаша!
— Окей — изморено казах аз. — Къде са чашите?
— Упс, такива няма — озъби се тя.
Започнах да схващам играта й. Чувстваше се прекалено несигурна и нещастна и отчаяно искаше да има контрол над нещо. Затова и се беше вкопчила в идеята да бъде главатарка на бандата си, колкото да се чувства значима. Обзе ме яд на това, колко предвидима и глупава беше всъщност в опитите си да ми вгорчи живота. Предполагам, че досадата си е проличала в изражението ми, защото очите й се присвиха още по-злобно.
— Какво, превзета госпожичке, да не мислиш, че правилата не важат за теб? Да не се смяташ за нещо по-добро от нас?
— Просто не мисля, че е необходимо да се държим по този начин — започнах спокойно аз. — По-добре е да се обединим срещу онези задници, които ни пъхнаха тук.
— Знаеш ли — каза Калиста внезапно със сладникав ироничен тон и престорена усмивка, — напълно си права.
— Майната ти — срязах я аз и без да отмествам поглед от очите й доближих шепа с вода до устата си.
Точно преди устните ми да докоснат водата, тя замахна и ме удари с всичка сила с юмрук през лицето. Ударът беше толкова силен, че усетих как моментално устата ми се напълни с кръв, а водата се разля върху ризата ми.
— О, как ще си платиш за това — изсъсках аз и се хвърлих върху нея на студения цимент.
Затъркаляхме се бясно, вкопчени една в друга. Ръцете ми светкавично затърсиха гърлото й, но вместо това потънаха в гнусната мазна кожа на главата й. Опитах се да я хвана за косата и да ударя лицето й в земята. Не виждах нищо от гняв, исках само да й причиня колкото се може повече болка. Изведнъж обаче усетих как някакви студени чужди ръце ме хващат и ме издърпват от жертвата ми. Няколко момичета, които не можех да видя през завесата от коси, ме държаха почти във въздуха и ме отдалечаваха от Калиста. Успях да видя, че тя се беше хванала за един от галоните с вода, приведена на две и дишаща тежко. Тереза бавно се приближи до мен и ме изгледа студено. След това сложи ръка върху окървавения ми нос и натисна с всичка сила. Усетих заслепяваща болка и чух как хрущяла на носа ми издаде неприятен звук.
— Стой мирна — прошепна тя в ухото ми, след което се върна отново при Калиста.
— Само да знаеш какво си навлече току-що — най-сетне се съвзе Калиста и се обърна към мен. — Почакай и ще видиш.
Изгледах я невъзмутимо, докато тя се връщаше към своя край на салона. Кръвта все още течеше на вадички по бузите и брадичката ми, но вече не усещах болка. Явно имаше поне едно нещо, което „Хидън Оук“ не беше успял да промени в мен — все още бях супер добра в създаването на нови приятели.
— Дотук с евентуалното примирие с Калиста — оповестих аз, когато Райли и Джун най-после се събудиха. След като грабнахме закуската си, трите отново потънахме в мрачните тунели под земята. Застанахме до една от най-големите тръби, опитвайки се да попием малко от топлината й, която се издигаше нагоре.
— Много добре знаем това, госпожица Нека-бъдем-приятели-с-Калиста. Нали ти го казах, още като дойде!
— Мислех, че поне няма да навреди да опитаме, нали? И се надявах поне няколко от „лакеите“ й да дойдат на наша страна. И да, наричай ме както искаш, госпожице Нека-да-си-спим-сладко-докато-на-Анжела-й-чупят-носа.
— Омраза — изстреля неочаквано Райли и скръсти ръце, все едно беше казала нещо, с което приключва целия разговор.
По-късно същия ден, на излизане от тоалетната замръзнах, като видях Тереза да се суети около моя хамак. Щом се приближих, видях, че беше напълнила чорапите ми с пресни миши изпражнения. Което всъщност не беше кой знае колко ужасяващо, като се има предвид, че го разбрах, преди да си пъхна краката вътре. Освен това, успокояваше ме мисълта, че преди няколко часа бях накиснала целия хамак на Калиста в отвратителната задръстена тоалетна, която никой не използваше (Райли услужливо беше откъснала хамака, нахилена до уши).
Оттам нататък войната продължи по подобен начин. По средата на нощта Джун отиде до тоалетната ни и откри, че седалката на тоалетната чиния беше изкъртена и трябваше да сядаме на мръсния смърдящ студен порцелан. На следващия ден, след като дочухме слух, че Калиста и няколко от момичетата се канят да ни проследят в тунелите и да ни нападнат там, прекарахме цялата сутрин преди уроците в разглобяване на винтовете на една от тръбите до вратата на салона. Когато видяхме, че те действително тръгват след нас и стигат до разхлабената тръба, трите с всички сили разтресохме далечният й край, така че тя се разглоби точно пред групичката им и ги заля в облак от гореща пара. Най-зле беше положението при Шайла, която се оказа най-отпред. Няколко дни лицето й беше подуто и червено като на Айрънмен.