— Майка ти дойде да те види с големи трудности — започна тя назидателно.
— Аха… Мерси!
— Тя дойде тук, защото е била уведомена от друг член на семейството ви за инцидента, свързан със смъртта на Пилар Феликс. Както и двете добре знаете, преди десет дни, Пилар беше закарана в болница в силен алергичен шок, но за съжаление пътуването й дотам беше забавено от снеговете. КЛИК. Майка ти иска да се увери, че си добре, Анжела.
— Тук е ужасно — бързо казах аз на испански. — Мамо, моля те, моля те, измъкни ме оттук.
— Чувствам се длъжна да отбележа Анжела, че говоря перфектен испански — обади се Зилинска.
— Държат ни гладни и ни наказват, не ни учат на нищичко. Пилар умря не само заради снега, лъжат те. Тя е била заключена в подземията и никой не е отишъл да й помогне. Идват да ни видят само за няколко часа през деня, през останалото време сме една срещу друга и…
— Ще забележите — бързо ме прекъсна Зилинска, — че навикът на дъщеря ви да преувеличава, не е никак намалял.
Майка ми гледаше празно в пространството между двете ни, лицето й беше безизразно като маска.
— Трябва да ми повярваш, мамо — казах аз. — Това тук не е училище, това е затвор!
— Няма да позволя — прекъсна ме отново Зилинска, срещата да се превърне в обвинителен разговор срещу училището. Това е именно причината, поради която не толерирам подобни срещи. Мисис Карденас, ако вярвате на бръщолевенията на дъщеря ви, можете да я отведете още сега и да ме оставите да образовам и да се грижа за останалите. Анжела, ако си забелязала някои прилики между „Хидън Оук“ и затвор, то е защото, нека ти напомня, това тук е последната спирка за момичета като вас, преди да попаднете в истински затвор. Да, тук не е Екзетър. Но и ти не си подходящ материал за там.
— Мамо — казах аз отново на испански с треперещ глас. — Ще умра тук. Знаеш ли, че двайсет момчета са умрели тук навремето? В същите тези сгради? Те ни убиват.
— Единственото общо между „Хидън Оук“ и бившето училище „Хийт“ са сградите, Анжела.
— Именно. Ние сме заключени. Ако избухне пожар…
— Да, Анжела, мис Виена неколкократно отбеляза склонността ти към пиромания в досието ти.
Зяпнах я и примигнах. Пиромания? Не бях запалила една-единствена клечка кибрит, откакто бях тук. Отворих уста, за да възразя, но замръзнах удивена, когато видях майка ми да кима.
— Мисис Карденас — обърна се към нея Зилинска, — съгласих се на тази среща, за да можете да видите дъщеря си и да се уверите, че тя е жива и е добре. Освен това, както виждате, е по-духовита от всякога — тя побутна тънка папка на масата. — Това тук е списък с провиненията на Анжела, откакто е в „Хидън Оук“. Вие, разбира се, сте виждали повечето от тях, тъй като ви изпращаме записите редовно. Все пак, мисля, че е добре да прегледате папката, преди да решите дали да я вземете със себе си. През това време предпочитам да прекъсна срещата. Достатъчно навредихме на терапевтичното лечение на Анжела, като й позволихме да ви види.
— Да не намеквате, че аз й влияя зле? — попита майка ми ледено.
Господи, не се беше променила изобщо — бързината, с която приемаше всичко като лична обида, притеснението й как изглежда в очите на околните. Изведнъж усетих носталгия по това.
— Не. Това, което казвам, е, че Анжела все още не е достигнала потенциала си да се поправи, дори не мога да твърдя, че е близо. Тя трябва да бъде напълно изолирана от досегашния си живот, за да направи това. Този живот до голяма степен включва и вас. Бяхте уведомена за политиките на „Хидън Оук“ в момента, в който я записахте тук.
— Анжела — обърна се майка ми към мен, — наистина ли, напълно сериозно, искаш да си тръгнеш?
— Да — без колебание отвърнах аз.
Зилинска се подпря на масата и се изправи.
— Добре. Нека да ви напомня, че таксата за първата й година тук няма да ви бъде върната и препоръките, с които тя ще излезе, няма да бъдат много добри. По-точно — препоръчваме настаняване в училище със строг режим. Ако няма такова в близост до дома ви, трябва да се постараете да намерите другаде. Макар че, като се вземат предвид рекордните нарушения в досието й, ще сте късметлии ако намерите място, което да я приеме.
— Не съм казала, че я отписвам — обади се майка ми.