Точно в девет сутринта пристигам в съдебното деловодство и започвам да ровя из материалите по делото „Блек“ срещу „Грейт Бенефит“. След малко въздъхвам от облекчение. Негова светлост Хейл не е успял преди печалната си кончина да подпише решение за прекратяване на процеса. Играта продължава.
На вратата на неговата съдебна зала виси венец. Колко трогателно!
Обаждам се от автомата до „Тинли Брит“, питам за Лио Ф. Дръмонд и макар че не се надявам на успех, след няколко минути наистина чувам гласа му. Поднасям съболезнования за смъртта на неговия приятел и съобщавам, че клиентите ми не приемат предложението. Той е изненадан, но не коментира. Горкият човечец, много му се събра тая сутрин.
— Мисля, че грешиш, Руди — печално казва Дръмонд, сякаш наистина е на моя страна.
— Може би, но това го решават клиентите.
— Добре, щом е тъй, ще воюваме — отвръща той унило и монотонно. Не споменава за пари.
Откакто излязоха изпитните резултати, с Букър сме се чували два пъти по телефона. Както очаквах, той представя случая за съвсем дребен и временен неуспех. И пак както очаквах, искрено се радва за мен.
Когато влизам в малкото ресторантче, той вече е седнал на една масичка в дъното. Здрависваме се сърдечно, сякаш не сме се виждали от месеци. Без да гледаме менюто, поръчваме чай и бамя. Децата били добре. Шарлийн се държала чудесно.
Крепи го надеждата все пак да изкара. Не знаех, че се е разминал на косъм — не му достига само една точка. Подал е жалба и в момента изпитната комисия отново преглежда материалите му.
Марвин Шанкъл приел новината много зле. Препоръчал му да изкара следващия път, инак щели да се разделят. Когато говори за Шанкъл, Букър не успява да скрие тревогата си.
— Как е Тайрън Киплър? — питам аз.
Букър смята, че назначението му е в кърпа вързано. Тази сутрин Киплър разговарял с губернатора и всичко се уреждало. Единствената пречка може да се окаже финансова. Като съдружник във фирмата на Шанкъл той печели от сто двайсет и пет до сто и петдесет хиляди годишно. Съдиите взимат само по деветдесет хиляди. Киплър има жена и деца, Марвин Шанкъл обаче иска да го види на съдийската маса.
Букър помни случая „Блек“. Дори си спомня за Дот и Бъди при първата ни среща в „Кипарисовите градини“. Посвещавам го в най-новите събития. Той избухва в смях, когато му казвам, че сега делото лежи в Осмо съдебно отделение и търпеливо чака кой съдия ще го поеме. Описвам как преди три дни бях в съда и как бившите съквартиранти Дръмонд и Хейл ме правеха на маймуна. Букър слуша внимателно историята за Дони Рей, близнака му, и операцията, която не е направена по вина на „Грейт Бенефит“. Слуша с усмивка.
— Няма проблеми — повтаря той на няколко пъти. — Ако Тайрън заеме мястото, ще знае всичко за случая.
— Значи ще поговориш с него?
— Да поговоря ли? Направо ще му проглуша ушите. Той не понася „Брилянтин“, а пък със застрахователите са като куче и котка — съди ги непрекъснато. От кого мислиш, че дерат по три кожи? От белите и богатите ли?
— От всички.
— Прав си. На драго сърце ще поговоря с Тайрън. И той ще ме послуша.
Бамята пристига и ние си сипваме табаско. Описвам на Букър новата кантора, но премълчавам за съдружника. Той задава куп въпроси за старата ми работа. Целият град е бръмнал от клюки за Брузър и Принс.
Разказвам му каквото знам и добавям няколко цветисти измислици.
26
За днешното време на претъпкани съдебни зали е просто учудващо, че делата на покойния Харви Хейл са оставени в пълен ред и без прикрити подводни камъни. За това има няколко причини. Първо — бил е мързелив и е предпочитал да играе голф. Второ — без много да му мисли е отхвърлял всеки иск, който противоречал на неговата склонност да закриля застрахователните компании и големите корпорации. Тъкмо поради тая негова склонност повечето адвокати са предпочитали да си нямат работа с него.
Има начини да избягваш определени съдии и печените адвокати ги познават добре, затова гледат да поддържат сърдечни отношения с деловодителите. Още се чудя защо Брузър, адвокат с двайсетгодишен опит и познания за всичките тънки трикове, ми позволи да заведа делото „Блек“, без да предприеме някоя маневра за измъкване от Харви Хейл.
Но Хейл вече го няма и животът отново е хубав. Тайрън Киплър скоро ще наследи неговата съдебна зала, която направо плаче за шумни дела.
След дълги години единодушно настояване от страна на юристите и простолюдието неотдавна съдебните процедури бяха променени, с цел да се ускори правораздаването. Предвидени са по-строги санкции за случаите на неоснователни искове. Въвеждат се съкратени срокове, ограничаващи възможностите за протакане на делата. Съдиите получиха по-широки права да пришпорват спорещите страни и да ги насочват към предварителни споразумения. Много правилници и закони бяха допълнени все с тая цел — да се внесе експедитивност в гражданското правораздаване.