Сред това гъмжило от нови правила се появи и една процедура, известна под името „срочно придвижване“, предназначена да изтегля някои дела по-напред от другите. Терминът „моментално“ влезе в адвокатския жаргон. Спорещите страни могат да настояват за „срочно придвижване“, но това рядко се случва. Малцина адвокати рискуват да се хвърлят в процеса с главата надолу. Затова съдията има правото сам да взима подобно решение. Обикновено го прави, когато позициите и фактите са напълно ясни, но горещо оспорвани, и не е необходимо нищо друго, освен мнението на съдебните заседатели.
Тъй като Блек срещу „Грейт Бенефит“ е единственото ми дело, искам да бъде придвижено срочно. Обяснявам това на Букър една сутрин, докато си пием кафето. Букър от своя страна го обяснява на Киплър. Съдебната система се задвижва.
Само един ден, след като бива назначен от губернатора, Киплър ме привиква в кабинета си — същия кабинет, в който неотдавна се срещнах с Харви Хейл. Сега е коренно променен. Папките и книгите на Хейл са натъпкани в кашони и очакват изнасяне. Прашните лавици покрай стените пустеят. Завесите са дръпнати. Бюрото на Хейл е изнесено и двамата седим на сгъваеми столове.
Киплър е млад, още няма четирийсет. Говори любезно и никога не мига. Освен това е невероятно умен и всички смятат, че някой ден ще стане страхотен федерален съдия. Благодаря му за помощта преди изпита.
Разменяме най-общи приказки. Той споменава с добро покойния Хейл, но се учудва от оскъдното наследство. Вече е успял да прегледа всички висящи дела и да набележи няколко за срочно придвижване. Явно го сърбят ръцете за работа.
— Значи мислиш, че можем да придвижим случая „Блек“? — пита той бавно и предпазливо.
— Да, сър. Случаят е ясен. Няма да има много свидетели.
— По-точно?
Тепърва имам да решавам колко свидетели ще призова.
— Не съм съвсем сигурен. По-малко от десет.
— Ще си имаш ядове с документите — казва той. — Със застрахователните компании това е дежурен номер. Доста съм ги съдил и знам, че никога не дават каквото трябва. Има да ни бавят, докато получим каквото ти се полага.
Харесва ми, че говори в множествено число. И в това няма нищо лошо. Между многото си роли един съдия трябва да бъде и нещо като надзирател. Длъжен е да подпомага двете страни в търсенето на доказателства. Е, Киплър май проявява малко пристрастие. Но според мен няма нищо нередно — нека видим как ще се оправи Дръмонд без вярно куче като Хейл.
— Подай молба за срочно придвижване — казва Киплър и си записва в бележника. — Защитата ще протестира. Ще ви събера на заседание. Ако ответникът не представи убедителни мотиви, ще удовлетворя молбата. Четири месеца би трябвало да стигнат за събиране на свидетели, преглед на документите, писмени показания и тъй нататък. Когато приключи подготовката, ще насроча дата.
Дълбоко поемам дъх и едва преглъщам. Срокът ми се струва ужасно кратък. Вътрешно треперя при мисълта, че след толкова малко време ще трябва да изляза в съда срещу Лио Ф. Дръмонд и неговата дружина.
— Ще бъдем готови — казвам аз, макар че нямам представа какво да правя сега. Дано да изглеждам по-самоуверен, отколкото се чувствам.
Бъбрим още малко, после си тръгвам. Киплър ми заръчва да се обадя, ако имам проблеми.
Само след час едва не му се обаждам. Когато се връщам в кантората, заварвам дебел плик от „Тинли Брит“. Освен че скърби за своя приятел, Лио Ф. Дръмонд е развил трескава дейност. Машинката се върти на пълни обороти.
Подал е молба за обезпечаване на съдебните разноски — любезна плесница срещу мен и моите клиенти. Тъй като сме бедни, Дръмонд много се е загрижил за нашата платежоспособност. Някой ден може да възникнат затруднения, ако случайно загубим делото и съдията нареди да платим разноските на двете страни. Освен това е пуснал и молба да бъдем санкционирани за неоснователен иск.
Първата молба е само глупава и нахална. Втората обаче си е чиста гадост. И към двете са прикрепени спретнати изложения с бележки под линия, библиография и азбучен показалец.
След второто изчитане решавам, че Дръмонд опитва да се наложи. Съдиите рядко удовлетворяват подобни молби, тъй че целта вероятно е друга — да ми покаже какъв куп документи могат да сътворят в „Брилянтин“ за нула време по най-глупав повод. А понеже всяка страна е длъжна да отговаря на противника, Дръмонд ми намеква, че ако не се съглася на примирие, ще ме удавят в искания.