— Мислех, че сме дошли, за да обсъдим молбите — остро отвръща Дръмонд. Спокойствието му почва да се пропуква.
— О, не ще и дума. Ако имате нещо ново или искате някакво разяснение, ще ви изслушам с най-голямо удоволствие. Но вие просто повтаряте онова, което държа в ръката си.
Хвърлям поглед наляво и виждам ужасно сериозни лица. Техният герой се проваля тотално. Печална картинка.
Изведнъж осъзнавам, че момчетата отсреща взимат нещата много по-навътре, отколкото се полага. Миналото лято чиракувах в една адвокатска фирма и съм виждал много защитници; за тях обаче всяко дело беше като другите. Работиш усърдно, раздуваш сметката, но не се впрягаш излишно. Винаги те чакат десетина нови дела.
Усещам отсреща полъх на паника и съм сигурен, че не е предизвикан от моето присъствие. По принцип в делата за застраховки ответникът наема двама адвокати. Като ръкавици — непременно на чифт. Независимо от случая, фактите, обстоятелствата и количеството предстояща работа, винаги са по двама.
Но петима? Множко ми се виждат. Има нещо гнило в цялата работа. Ония май примират от страх.
— Молбата ви за прехвърляне във федерален съд не се приема, мистър Дръмонд. Делото остава тук — твърдо изрича Киплър и без да губи време, слага резолюция.
Отсреща приемат новината с униние, макар че се мъчат да не го показват.
— Има ли друго? — пита Киплър.
— Не, ваша светлост.
Дръмонд събира листовете и напуска подиума. Гледам го с крайчеца на окото си. Когато наближава масата на защитата, той се обръща за миг към двамата от „Грейт Бенефит“ и в погледа му съзирам страх. По гърба ми полазват тръпки.
Киплър бързо превключва.
— Остават двете молби на ищеца. Първата е за срочно придвижване на делото, втората за незабавно взимане на показания от Дони Рей Блек. Двете са свързани, тъй че защо да не ги разгледаме заедно, мистър Бейлър?
Моментално скачам на крака.
— Разбира се, ваша светлост.
Като че бих могъл да предложа нещо друго.
— Ще ви стигнат ли десет минути?
Имайки предвид касапницата преди малко, аз незабавно сменям стратегията.
— Ваша светлост, писмените ми изложения са напълно ясни. Откровено казано, не бих имал какво да добавя.
Киплър ми се усмихва сърдечно — гледай ти колко умен млад адвокат! И веднага атакува защитата.
— Мистър Дръмонд, вие възразявате срещу срочното придвижване на делото. Какво ви смущава?
Около масата на защитата избухва трескава дейност. Най-сетне Т. Пиърс Морхаус бавно се изправя и намества вратовръзката си.
— Ваша светлост, ако разрешите така да се изразя, смятаме, че това дело се нуждае от известна подготовка. Според нас срочното придвижване ще е излишно бреме и за двете страни.
Морхаус говори бавно, грижливо подбирайки думите. Киплър го поглежда свирепо.
— Глупости.
— Сър?
— Глупости, казах. Нека ви попитам нещо, мистър Морхаус. Има ли случай някога като адвокат да сте дали съгласие за срочно придвижване?
Морхаус прави кисела физиономия и пристъпва от крак на крак.
— Ами… да, разбира се, ваша светлост.
— Чудесно. Посочете ми делото и пред кой съд е гледано.
Т. Пиърс хвърля отчаян поглед към Б. Дюи Клей Хил Трети, който на свой ред се е зазяпал в М. Алек Плънк Младши. Мистър Дръмонд няма желание да гледа когото и да било, задълбочил се е в някаква ужасно важна папка.
— Ваша светлост, ще трябва да проверя, за да ви кажа.
— Обадете ми се към три следобед, а ако не позвъните дотогава, аз ще ви потърся. Изгарям от нетърпение да узная за това дело.
Т. Пиърс клюмва в кръста и дълбоко въздиша, сякаш са го ритнали по топките. Представям си как компютрите на „Брилянтин“ бръмчат до късно през нощта, търсейки без успех подобно дело.
— Да, ваша светлост — жално изрича Т. Пиърс.
— Както знаете, решението за срочно придвижване е изцяло в моя компетенция. Поради това приемам молбата на ищеца. Защитата разполага със седем дни за възражение. След този срок започва подготвителният период на делото с времетраене сто и двайсет дни, смятано от днес.
Ония около масата на защитата започват да подскачат. Купища папки и листчета прехвръкват от човек на човек. Дръмонд и свитата шушукат начумерено. Двамата от „Грейт Бенефит“ лепват глава до глава. Майтап и половина.
Т. Пиърс Морхаус надига задник на милиметър от стола и опира лакти върху масата, очаквайки отчаяно следващата точка.
— Последната молба е за спешно взимане на показания от Дони Рей Блек — казва негова светлост, гледайки втренчено масата на защитата. — Надявам се, че нямате възражения. Кой би желал да отговори, господа?
Към молбата съм приложил две странички заключение от доктор Уолтър Корд, който твърди черно на бяло, че Дони Рей вече е пътник. Отговорът на Дръмонд представлява някакъв странен словесен миш-маш, от който май се изяснява само едно: че е много зает и няма време за глупости.