Т. Пиърс бавно изправя гръбнак, разперва ръце и се кани да изрече нещо, когато Киплър го изпреварва:
— Само не ми разправяйте, че сте по-вещи в медицината от лекуващия го доктор.
— Не, сър — казва Т. Пиърс.
— И не ме залъгвайте, че имате сериозни възражения.
Вече е пределно ясно кой ще командва парада и Т. Пиърс умело се отдръпва на неутрален терен.
— Всичко е само въпрос на време, ваша светлост. Ние дори още не сме отговорили на тази молба.
— Много добре знам какво ще отговорите, ясно ли е? Не ми се правете на стреснати. За другите отговори имахте време, нали? Дайте ми точна дата. — Изведнъж Киплър се обръща към мен. — Мистър Бейлър?
— Когато кажете, ваша светлост — усмихвам се аз. — По всяко време.
Блажена работа — да нямаш други задачи и ангажименти.
Петимата адвокати около масата на защитата се вкопчват в бележниците, сякаш изобщо има дата, когато някой от тях да не е зает.
— Моят съдебен график е запълнен, ваша светлост — казва Дръмонд, без да се изправя.
Животът на всеки важен адвокат се върти около една-единствена ос — съдебния график. Дръмонд най-нахално обявява, че през идните седмици ще е безкрайно зает и няма време за показанията на Дони Рей.
Четиримата блюдолизци се навъсват, кимат и задружно потриват брадички, защото и те имат съдебни графици, които по чудо се оказват безмилостно запълнени.
— Имате ли копие от заключението на доктор Корд? — пита Киплър.
— Да, ваша светлост — отговаря Дръмонд.
— Прочетохте ли го?
— Да.
— Оспорвате ли неговата достоверност?
— Ами… аз…
— Просто „да“ или „не“, мистър Дръмонд. Оспорвате ли заключението?
— Не.
— В такъв случай приемате, че младежът ще умре. Съгласен ли сте, че трябва да вземем показанията му, за да могат един ден съдебните заседатели да чуят каквото има да каже?
— Разбира се, ваша светлост. Просто… в момента моят график е…
— Какво ще кажете за идния четвъртък? — прекъсва го Киплър и в залата настава мъртвешка тишина.
— За мен е добре, ваша светлост — обаждам се аз. Никой не ми обръща внимание.
— След една седмица — казва Киплър, дебнейки защитата с подозрителен поглед.
Дръмонд е открил в някаква папка каквото му трябва и напрегнато проучва документите.
— От понеделник имам дело във Федералния съд, ваша светлост. Ако желаете, мога да ви покажа датите. Ще продължи около две седмици.
— Къде?
— Тук, в Мемфис.
— Изгледи за споразумение?
— Минимални.
Киплър забива поглед в документите пред себе си.
— Какво ще кажете за идната събота?
— За мен е добре, ваша светлост — пак се обаждам аз. Никой не ми обръща внимание.
— Събота ли?
— Да, двайсет и девети.
Дръмонд поглежда Т. Пиърс и става ясно, че следващата отсрочка зависи от него. Той бавно се надига, стиска черния си бележник като безценна реликва и казва:
— Съжалявам, ваша светлост, но през уикенда имам ангажимент извън града.
— По какъв повод?
— Сватба.
— Вие ли ще се жените?
— Не. Сестра ми.
Стратегически погледнато, те имат сметка да отлагат, докато Дони Рей умре, и по този начин да спестят на съдебните заседатели срещата с неговото съсухрено лице и измъчения му глас. Няма съмнение, че с общи усилия ще изнамерят достатъчно извинения, за да отлагат до второ пришествие.
Киплър отлично разбира това.
— Показанията ще бъдат приети на двайсет и девети, събота — казва той. — Съжалявам, ако създавам някакви неудобства на защитата, но бог ми е свидетел, че сте доста народ и ще се справите. Един-двама няма чак толкова да ви липсват. — Той затваря бележника, подпира се на лакти и се ухилва срещу адвокатите на „Грейт Бенефит“. — Нещо друго?
Високомерната му усмивка е жестока, но в нея няма и капчица злоба. Просто им отхвърли няколко молби по съвсем логични причини. За мен работата му е съвършена. Знам, че в тази съдебна зала ни чакат и други дни, други молби и съм сигурен, че няма да ми се размине.
Дръмонд свива рамене и се изправя, оглеждайки купищата книжа пред себе си. Сигурен съм, че иска да каже нещо като: „Благодаря, че ме заклахте.“ Или: „Що не вземете направо да им присъдите милиончето?“ Но все пак е адвокат от класа.
— Не, ваша светлост, засега това е всичко — казва той, сякаш Киплър му е оказал безценна помощ.
— Мистър Бейлър? — обръща се към мен негова светлост.
— Не, сър — усмихвам се аз.
Стига за днес. В първата юридическа схватка ударих секирата на големите батковци, тъй че не искам да претоварвам късмета. Голям шут им теглихме с чичо Тайрън.