— Много добре — казва той и размахва чукчето. — Заседанието е приключено. А вие, мистър Морхаус, не забравяйте да ми се обадите за онова дело със срочното придвижване.
Т. Пиърс издава мъчителен стон.
28
Първият месец на моето съдружие с Дек доведе до мизерни резултати. Спечелихме общо хиляда и двеста долара: четиристотин от един дребен крадец на име Джими Монк, когото Дек ковна в Градския съд, двеста от едно леко транспортно произшествие, което пак той достави по твърде мистериозен начин, и петстотин от трудовия спор, задигнат при бягството нй от Брузър. Последните сто долара бяха осигурени, като съставих завещание на двама старци, случайно попаднали в кантората. Търсели антики, сбъркали посоката и ме завариха да дремя на стола. Побъбрихме си най-любезно, после от дума на дума стигнахме до завещанието и те изчакаха да им го натракам. Платиха в брой и аз не пропуснах да съобщя факта на Дек, който се занимава със счетоводството. Първият ми хонорар е спечелен почтено.
Похарчихме петстотин долара за наем, четиристотин за бланки и визитни картички, около петстотин и петдесет за ремонт на инсталациите, осемстотин за монтиране на телефони заедно с началната такса, триста като първа вноска за старите мебели на хазяина, двеста за адвокатска такса, триста за всевъзможни дребни разходи, седемстотин и петдесет за факс, четиристотин за инсталиране и частично заплащане на евтин компютър и накрая петдесет долара за реклама в местен ресторантски справочник.
Общо сме похарчили четири хиляди двеста и петдесет долара. Слава богу, повечето са първоначални разходи и няма да се повтарят. Дек е пресметнал всичко до последния цент. За идните месеци предвижда режийни около деветстотин долара. И се прави на възхитен от успешния старт.
Трудно е да не забележи човек бурния му ентусиазъм. Той направо се е преселил в кантората. Разведен е и живее в чужд град, далече от децата си. Доколкото знам, няма кой знае какви развлечения. Само от време на време споменава за игралните домове край Мисисипи.
Обикновено той идва на работа около един час след мен и до обяд кисне в кабинета си, разговаряйки по телефона бог знае с кого. Сигурен съм, че проси дела, издирва катастрофи или просто поддържа връзка с безбройните си познати. Всяка сутрин ме пита дали има нещо за писане. Откакто се изясни, че е по-добър в машинописа, Дек най-охотно поема всички писма и документи. Дежури на телефона, тича за кафе, мете кантората, вади копия на принтера. Няма капчица гордост и полага отчаяни усилия да ми угоди.
Но не учи за изпита. Веднъж стана дума за това и той побърза да смени темата.
Щом наближи обяд, Дек обикновено отива да върши някаква тайнствена работа на още по-тайнствено място. Сигурно обикаля по съдилищата и дебне за хора, които се нуждаят от адвокат. Не го разпитвам. Знам, че с болниците се занимава нощем.
За броени дни уредихме всичко в кантората и си създадохме навици. Дек смята, че би трябвало по-често да ходя на лов за клиенти из безбройните храмове на правосъдието. Усещам колко го дразни моята липса на агресивност. Писнало му е от приказки за почтеност и такт. Според него светът е жесток и гъмжи от безпарични адвокати, готови на всичко. Седнеш ли си на задника със скръстени ръце, ще пукнеш от глад. Никой не се е залетял да ти води богати клиенти.
Но Дек се нуждае от мен. Аз имам разрешително за адвокатска практика. Макар че делим парите наполовина, партньорството ни не е равностойно. Той се чувства излишен и затова поема най-черната работа. Готов е да тича подир линейките, да кисне в съдебните коридори и да се спотайва из болниците, защото според уговорката получава петдесет на сто. Никъде няма да намери подобри условия.
Само веднъж да ни излезе късметът, често повтаря той. В нашия занаят това е нещо като девиз. Един голям удар, и можеш да се пенсионираш. Именно затова адвокатите се унижават с толкова евтини хитрини — цветни обяви в справочниците, лов на клиенти по телефона, рекламни табла по стените и автобусите. Запушваш нос, търпиш зловонието на собствените си действия, стоически понасяш снобското високомерие на адвокатите от големите фирми, защото ти трябва един-едничък удар.
Дек е решил на всяка цена да го намери.
Докато той обикаля на лов за клиенти, аз също не стоя със скръстени ръце. В рамките на Мемфис са включени още пет отделни общини. Всяка от тях има общински съд, а всеки съд набира млади адвокати, за да осигури безплатна защита на най-бедните обвиняеми с по-леки престъпления. Повечето съдии и прокурори са млади, работят на половин щат и са завършили Мемфиския университет. Едва изкарват по петстотин долара на месец. Най-често имат частни кантори в предградията и между другото по няколко часа седмично разорават нивата на правораздаването. Обиколих да се запозная с тези хора, ръкувах се, раздавах визитни картички, обяснявах колко ми трябва малко работа в техния съд и в крайна сметка резултатите са доста противоречиви. В момента съм защитник на шестима безпарични престъпници с най-различни прегрешения — от притежаване на наркотици до дребна кражба и непристойно поведение на обществено място. За всяко дело получавам не повече от сто долара и трябва да го приключа до два месеца. За да се срещна с клиента, да изслушам самопризнанията му, да се спазаря с адвоката и да отскоча до съда в предградията, губя минимум четири часа. Това прави по двайсет и пет долара на час, без да приспадам данъците и разноските.