Но поне се намирам на работа и капе по нещичко. Срещам се с хора, раздавам картички, съветвам новите си клиенти да разправят на приятели и познати, че аз, Руди Бейлър, мога да уредя всичките им правни проблеми. Тръпки ме побиват, като си помисля какво ще ми поднесат тия хора. Нищо друго, освен мизерия и страдания. Разводи, дългове, нови престъпления. Тежък адвокатски живот…
Дек смята, че като съберем малко пари, трябва да почнем с рекламата: да се обявим за царе на телесните повреди и да излезем по кабелната телевизия — предимно в ранните часове, за да хванем работническата класа, докато закусва, преди да е тръгнала към трудовите злополуки. Освен това редовно слуша една местна негърска радиостанция, която пуска само рап. Не че харесва музиката, но станцията е между най-популярните, а по някакво чудо нито един адвокат не се е напъхал в програмата. Дек има страхотна идея. Рап-адвокати!
Бог да ни е на помощ.
Обичам да вися из съдебното деловодство и да флиртувам с чиновничките, докато си върша работата. Досиетата са достъпни, а картотеката е в компютъра. Изясних си как действа системата и открих няколко дела на Лио Ф. Дръмонд. Най-новото е отпреди осемнайсет месеца, най-старото вече навършва осем години. Нито едно не е свързано с „Грейт Бенефит“, но във всички случаи е защитавал застрахователни компании. И присъдите неизменно са били благоприятни за неговите клиенти.
През последните три седмици посветих дълги часове на тези дела. Водих си най-подробни записки, изкопирах стотици страници. С тяхна помощ подготвих дълъг списък от въпроси, които едната страна изпраща на другата, настоявайки за писмен отговор и клетвена декларация. Подобни въпроси могат да се оформят по най-различен начин, но усетих, че неволно копирам стила на Дръмонд. Ориентирах се по старите досиета и уточних множество документи, които ще изискам от „Грейт Бенефит“. В някои дела противниците на Дръмонд са били доста добри, в други — направо жалки. Но той винаги е надделявал.
Проучвам неговите молби, предложения, възражения и отговори. Вечер в леглото чета пледоариите му. Уча наизуст предварителните процедури. Чета дори писмата му до съда.
След един месец тънки и по-дебели намеци, най-сетне убедих Дек да отскочи до Атланта. Той престоя там два дни и се разрови здравата. Две нощи спа в много евтин мотел, защото пътуването беше за сметка на фирмата.
Днес се завърна с новините, които очаквах. Богатството на мис Бърди е малко над четирийсет и две хиляди долара. Вторият й съпруг наистина е получил наследство от брат си във Флорида, но неговият дял е бил под един милион. Преди да се ожени за мис Бърди, Антъни Мърдайн е имал още две съпруги, които му народили шест деца. Децата, адвокатите и данъчните власти глътнали почти всичко. Мис Бърди получила четирийсет хиляди и кой знае защо ги поверила на инвеститорския отдел в една тамошна банка. След пет години храбри капиталовложения сумата е набъбнала с около две хиляди.
Засекретена е била само част от съдебната документация, но Дек хвърлил всички усилия и успял да изтормози деловодителите дотолкова, че узнал каквото ни трябва.
— Съжалявам — казва той, след като привършва разказа и ми връчва копия от съдебните решения.
Чувствам се разочарован, но не и изненадан.
Първоначално бяхме предвидили да вземем показания от Дони Рей Блек в новата си кантора — перспектива, която ме плашеше не на шега. Двамата с Дек не работим в мизерия, но стаичките са тесни и голи. На прозорците няма завеси. Казанчето в първобитната тоалетна пуска вода, когато му скимне.
Не че се срамувам от кантората — тя е съвсем прилична. Скромна стартова площадка за бъдещия лъв на правосъдието. Но ония от „Брилянтин“ неминуемо ще сбърчат носове, щом я зърнат. Те са свикнали на най-доброто и ми е адски противно, като си помисля, че ще трябва да търпя високомерното им пренебрежение към нас, тружениците от задния двор. Не ни достигат дори столове, за да ги настаним около малката заседателна маса.