В петък, един ден преди показанията, Дот ми казва, че Дони Рей е на легло и не може да излезе от къщи. Много се е разтревожил за разпита и това го съсипва. Щом Дони Рей не е в състояние да излезе, остава само една възможност. Обаждам се на Дръмонд и той заявява, че не може да приеме преместването на процедурата в дома на моя клиент. Правилата са си правила — ще трябва да отложа за друг път и отново да уведомя всички. Много съжалява. Е, да — за него е най-добре да отлага чак до погребението. Приключвам разговора и се обаждам на съдията Киплър. Пет минути по-късно Киплър звъни на Дръмонд и след няколко кратки реплики мястото за взимане на показания е прехвърлено в дома на Дот и Бъди Блек. Странно, Киплър също възнамерява да дойде. За един съдия това е твърде необичайно, но Киплър си има причини. Дони Рей е тежко болен и може би не ще има друга възможност да го изслуша. Всяка минута е скъпоценна. При даването на показания често избухват жестоки схватки между адвокатите. Понякога се налага едната или другата страна да търси по телефона помощ от съдията. Ако съдията е изчезнал и спорът стане неразрешим, процедурата трябва да се отложи. Киплър подозира, че Дръмонд и славната му компания ще се опитат да провалят работата, като подхванат безсмислен спор, а после се направят на обидени и напуснат.
Но ако Киплър е там, цялата процедура ще мине безупречно. Той ще държи Дръмонд изкъсо. Освен това, както сам казва, няма какво друго да прави в събота.
Мисля, че има и още нещо — май се тревожи да не оплета конците. Прав е, човекът.
В петък вечер до късно не мога да заспя от тревоги и мисли как точно ще вземем показания в дома на семейство Блек. Там е сумрачно, влажно и лампите едва мъждукат — а последното може да бъде фатално, защото ще записваме показанията с видеокамера. Съдебните заседатели трябва да видят ужасното му състояние. В къщата няма климатична инсталация и температурата не пада под трийсет градуса. Трудно мие да си представя как ще се натъпчат в една стая шестима адвокати, съдия, протоколчик, оператор и Дони Рей.
Сънувам кошмари, в които Дот бълва насреща ни гъсти облаци синя пушилка, а Бъди замерва прозорците откъм задния двор с празни бутилки от джин. Не ми се събират и три часа сън.
Пристигам един час по-рано. Къщата ми се струва неописуемо тясна и задушна. Дони Рей седи в леглото. Вече е малко по-бодър и обещава да бъде на висота. Обсъждали сме процедурата с часове. Миналата седмица му дадох списък на моите въпроси и на онова, което очаквам от Дръмонд. Дони казва, че е готов, и усещам в гласа му лека възбуда. Дот вари кафе и обира паяжини от стените. Цяла нощ е чистила — няма шега, ще й гостуват цял куп адвокати и жив съдия. Докато сядам на канапето, през хола минава Бъди — чист и избръснат. Ризата му е бяла и не стърчи от панталона. Как ли го е тормозила Дот, за да постигне този ефект.
Клиентите ми искат да се представят в най-добра светлина. Гордея се с тях.
Дек пристига с цял товар екипировка. Заел е от някакъв приятел вехта видеокамера, поне три пъти по-голяма от съвременните модели. Уверява ме, че ще работи без грешка. Това му е първата среща със семейство Блек. Фамилията го гледа изпод вежди, особено Бъди, който е пратен на каторжна работа — да бърше прах от масичката за кафе. Дек оглежда хола, дневната, кухнята и тихичко споделя, че просто няма достатъчно място. Той помъква към хола голям триножник, препъва се в масичката и си навлича нов яростен поглед от страна на Бъди.
Къщата е буквално задръстена с масички, табуретки и прочие вехтории от шейсетте години, отрупани с евтини сувенири. С всяка минута става все по-горещо.
Съдията Киплър пристига, ръкува се наред, почва да се поти и след минута предлага:
— Дайте да огледаме навън.
Извеждам го през кухненската врата към малкото дворче. Край живия плет в дъното, точно срещу форда на Бъди, расте висок дъб, вероятно засаден още когато са строили къщата. Гъстата му корона хвърля прохладна сянка. Двамата с Дек следваме Киплър през прясно окосената, но пълна с боклуци трева. Докато минаваме край форда, съдията хвърля поглед към котките върху предния капак.
— Че какво му е на мястото? — пита той, щом стигаме под дървото.
Живият плет е толкова гъст, че съседният двор изобщо не се вижда. Сред тая буйна растителност се извисяват четири бора. Те закриват слънцето откъм изток и правят мястото доста уютно, поне засега. Осветлението е добро.