— Харесва ми — казвам аз, макар че в кратката си юридическа кариера никога не съм чувал за даване на показания под открито небе. Мислено отправям благодарствена молитва за присъствието на Тайрън Киплър.
— Имаме ли удължител? — пита той.
— Да, донесох — отвръща Дек, който вече размотава кабела през тревата. — Трийсет метра.
Цялото дворно място е около двайсет и пет на трийсет метра. Предният двор е доста по-голям, тъй че тук отзад ми се струва тесничко. Имам чувството, че фордът е само на две крачки. Стръвницата се е наместила горделиво върху капака и ни дебне с подозрителен поглед.
— Да донесем столове — спокойно предлага Киплър и запретва ръкави.
Заедно с Дот домъкваме четирите стола от кухнята, докато Дек се бори с удължителя и апаратурата. Бъди е изчезнал. Дот ни предлага да вземем масичката от верандата, после изравя в килера три сгъваеми стола, покрити с петна от мухъл.
След няколко минути пренасяне двамата с Киплър се обливаме в пот. Неколцина съседи са напуснали леговищата си и ни зяпат с безкрайно любопитство. Какво става тук? Негър по джинси пренася столове под дъба на семейство Блек. Някакво чудновато дребно създание с грамадна глава размотава кабели и веднага пак ги заплита с крака.
Двете съдебни секретарки пристигат малко преди девет и за зла беда ги посреща Бъди. Малко остава да си тръгнат, но в последния момент Дот им се притичва на помощ и ги довежда в задния двор. Слава богу, момичетата са с панталони. Те се присъединяват към Дек и започват да обсъждат как ще се монтира всичко.
Дръмонд се явява точно в девет, нито минута по-рано. Този път води само двама помощници — Б. Дюи Клей Хил Трети и Брандън Фулър Гроун. Облечени са като близнаци — тъмносини спортни якета, бели памучни ризи, колосани светлокафяви панталони и мокасини. Различават се само по вратовръзките. Дръмонд е без вратовръзка.
Заварват ни в задния двор и са поразени от обстановката. Но ние с Киплър и Дек вече сме плувнали в пот, тъй че не даваме пукната пара какво ще си помислят.
— Само трима? — питам аз, оглеждайки екипа на защитата. Казвам го на шега, но те не се усмихват.
— Ще седнете тук — сочи негова светлост към трите кухненски стола. — Внимавайте с жиците.
Дек е пръснал жици и кабели навред, а Гроун май много се плаши да не го удари ток.
Двамата с Дот помагаме на Дони Рей да стане от леглото и го извеждаме в задния двор. Макар че е много слаб, той полага усилия да върви сам. Докато наближаваме дървото, аз дебна реакцията на Лио Дръмонд при първата среща с Дони Рей. Изящното му лице е напълно безизразно и ми се ще да подхвърля: „Огледай го добре, Дръмонд. Виж какво е направил клиентът ти.“ Но Дръмонд не е виновен. Решението за отхвърляне на искането е взето от някаква все още неизяснена личност в „Грейт Бенефит“ много преди Дръмонд да чуе за случая. Просто в момента трябва да мразя някого, а той ми е подръка.
Настаняваме Дони Рей на тапициран люлеещ се стол. Дот се суети наоколо и проверява дали му е удобно. Той диша тежко, по лицето му се стича пот. Изглежда по-зле от друг път.
Любезно му представям присъстващите: съдията Киплър, двете секретарки, Дек, Дръмонд и другите двама от „Брилянтин“. Той няма сили да им протегне ръка, затова само кима и понечва да се усмихне.
Разполагаме камерата точно срещу него, обективът е само на метър от лицето му. Дек се мъчи да нагласи на фокус. Едната секретарка има диплома за видео оператор и се опитва да избута Дек настрани. Записът ще показва само Дони Рей. Ще се чуват и чужди гласове, но съдебните заседатели няма да видят друго лице, освен неговото.
Киплър ме настанява отдясно на Дони Рей, Дръмонд сяда отляво. После негова светлост заема място до мен. Всички придръпваме столовете си по-близо до свидетеля. Дот стои права на няколко крачки зад камерата и зорко дебне всяко движение на сина си.
Отстрани съседите изгарят от любопитство и са се лепнали за телената мрежа. Нейде по-нагоре по улицата някой е надул радиото, но засега музиката не пречи. В топлото съботно утро над квартала се носи шумът на косачки и градинарски ножици.
Дони Рей отпива глътка вода и се мъчи да не обръща внимание на факта, че един съдия и четирима адвокати са се вторачили в него. Целта на показанията е ясна: съдебните заседатели да могат да го изслушат, защото докато започне процесът, той вече ще е в гроба. Трябва да предизвика съчувствието им. Само преди няколко години показанията му щяха да бъдат регистрирани по утвърдения начин — съдебният протоколчик идва, натраква всичко на машина и по-късно аз го чета пред съда. Но днес е време на новите технологии. Все по-често показанията — особено на умиращи свидетели — биват записани с видеокамера и се прожектират пред съдебните заседатели. По съвет на Киплър ще използваме и стандартната процедура. Така двете страни и съдията ще могат да правят бързи справки, без да преглеждат целия видеозапис.