Цената на протокола ще зависи от времетраенето. Съдебните секретарки взимат хонорар на страница текст, затова Дек ме предупреди да не прекалявам с въпросите. Процедурата е по наше настояване и трябва да я платим. Според Дек Ще струва около четиристотин долара. Не е лесно да си адвокат.
Киплър пита Дони Рей дали е готов да започнем, после нарежда на секретарката да му помогне с полагането на клетва. Той обещава да говори истината. Тъй като е мой свидетел и показанията ще послужат за веществено доказателство, разпитът трябва да бъде извършен по всички правила. Коленете ми са омекнали, но присъствието на Киплър ме успокоява донякъде.
Питам Дони Рей за името, адреса, рождената дата и още някои подробности за дома и родителите. Дотук всичко е лесно и за двама ни. Той отговаря бавно, гледайки право в камерата, както съм го инструктирал. Знае наизуст всичките ми въпроси и повечето неща, за които може да попита Дръмонд. Подпрял е гръб на дървото. От време на време бърше с кърпичка потта от челото си, без да обръща внимание на любопитните ни погледи.
Не съм го съветвал да показва колко е болен, но съвсем не изглежда добре. Може би му остават броени дни.
На две крачки от мен Дръмонд, Гроун и Хил са подпрели бележници върху коленете си и записват всяка дума на Дони Рей. Интересно, колко ли взимат за работа в почивните дни? Не след дълго вратовръзките се разхлабват и сините якета увисват върху облегалките.
По време на едно кратко прекъсване задната врата се разтваря шумно и Бъди излиза навън с тежка стъпка. Махнал е бялата риза и сега носи познатия лекьосан пуловер, а в ръката си стиска зловеща книжна торба. Опитвам да насоча цялото си внимание към свидетеля, но не мога да не забележа с крайчеца на окото си как Бъди крачи през двора, хвърляйки към нас подозрителни погледи. Знам точно къде отива.
Едната врата на форда е отворена и той хлътва на предната седалка. Десетина котки изхвръкват през прозорците. Дот стиска зъби и ме поглежда нервно. Бързо поклащам глава, за да й кажа: „Остави го на мира. Безобиден е.“ Сигурно й иде да го убие.
Продължавам с въпросите за образование и трудов стаж, като засягам факта, че Дони Рей никога не е напускал дома си, не е регистриран в избирателните списъци, не е имал неприятности с полицията. Оказва се, че изобщо не е толкова трудно, колкото си го представях снощи в хамака. Говоря като истински адвокат.
Задавам на Дони Рей поредица отработени въпроси за болестта и лечението, което е получил. Тук внимавам, защото той не бива да цитира думите на лекаря си, да прави предположения или да обсъжда медицински теми. Всичко това ще се смята за отклонение от фактите. За тия въпроси ще има други свидетели. Поне така се надявам. Очите на Дръмонд пламват. Той изслушва всеки отговор, анализира го набързо и чака следващия. Изглежда спокоен и невъзмутим.
Физическите и психическите сили на Дони Рей си имат предел. Търпението на съдебните заседатели — също. Двайсет минути по-късно приключвам своя разпит, без да съм предизвикал нито едно възражение от страна на противника. Дек ми намига, сякаш иска да каже, че съм велик.
Лио Дръмонд се представя за протокола, после обяснява чий представител е и колко много съжалява за обстоятелствата. Всъщност говори не на Дони Рей, а на съдебните заседатели. Гласът му е благ и добродушен, просто прелива от състрадание.
Само няколко въпроса. И той кротко започва да се рови из миналото: дали Дони Рей не е напускал дома си, макар и само за месец, или поне за седмица. Тъй като Дони е пълнолетен, много биха искали да установят, че е живял другаде и поради това вече няма нищо общо със семейната застраховка.
Дони Рей повтаря измъчено и любезно:
— Не, сър.
Дръмонд набързо претупва темата за други застраховки. Никога ли не е имал собствена здравна застраховка? Не е ли работил в компания, която застрахова служителите си? Всички въпроси срещат същия тих отговор: „Не, сър.“
Въпреки странните обстоятелства Дръмонд си знае работата. Сигурно хиляди пъти е взимал показания и внимава какво говори. Съдебните заседатели няма да му простят какъвто и да било натиск върху този младеж. Всъщност Дръмонд има чудесната възможност да спечели тяхната симпатия, като демонстрира дълбоко състрадание към клетия Дони Рей. Освен това знае, че няма да изкопчи нищо съществено. Тогава защо да го тормози?