Аз пък си мислех, че Брузър и Принс са нейде в Сингапур или Австралия и повече няма да ги видим и чуем.
— Защо те потърси? — питам аз съвсем тихо.
Дек прехапва устни, сякаш се мъчи да удържи сълзите. Четирите заешки зъба щръкват навън. Той бавно се чеше по главата. Времето е спряло.
— Ами… — отговаря той още по-тихо — май са оставили тук някакви пари. Сега си ги искат.
— Двамата ли?
— Според мен още са заедно. Ти как мислиш?
— Сигурно. И какво искат от теб?
— Е, така и не стигнахме дотам. Май искат ние с теб да им помогнем за парите.
— Ние?
— Аха.
— Ти и аз?
— Точно така.
— Колко пари?
— Не стана дума, ама трябва да са доста, иначе нямаше да си правят труда.
— И къде са сега?
— Не ми каза точно. Спомена само, че са в брой, заключени някъде.
— И иска да ги измъкнем?
— Именно. Аз си го представям така: парите са скрити някъде в града, може би съвсем наблизо. Щом ченгетата не са ги надушили досега, значи едва ли ще ги намерят. Брузър и Принс ни вярват, пък и нали сме почтени хора — истинска фирма, а не някакви си улични адвокати, дето ще отмъкнат парите още щом ги зърнат. Смятат, че можем да натоварим парите на камион, да им ги доставим и всички ще бъдат щастливи.
Не мога да преценя какво точно е казал Брузър и откъде започват фантазиите на Дек. И не желая да знам. Но ме измъчва любопитство.
— А какво ще получим за риска?
— Не стигнахме дотам. Но няма да е малко. Можем да си вземем дяла предварително.
Всичко е обмислил, пустият му Дек.
— Не, Дек, няма начин. Забрави.
— Да, знам — печално въздъхва той.
— Прекалено е рисковано.
— Аха.
— Сега звучи страхотно, но може като нищо да ни тикнат в пандиза.
— Знам, знам, просто трябваше да ти кажа, нали ме разбираш?
И той размахва ръка, сякаш изобщо не би му хрумнало подобно нещо.
Не ми е за пръв път да мисля, че съм вероятно единствената личност, работила едновременно и при двамата бегълци, но не съм и сънувал, че ФБР ще ме следи. Вече нямам никакъв апетит. Устата ми е пресъхнала. Подскачам при най-лекия шум.
Двамата се унасяме в мисли, гледайки разсеяно масата. Не си казваме нито дума. Пицата пристига и започваме да се храним в пълно мълчание. Много бих искал да узная подробности. Как се е свързал Брузър с Дек? Кой е платил пътуването до Вегас? За пръв път ли разговарят след бягството? И дали ще е за последен? Защо Брузър още се интересува от мен?
От мъглата изплуват две неща. Първо, щом Брузър е проследил Дек толкова добре, че да узнае за опашката, значи сигурно може и да си наеме хора, които да докарат парите от Мемфис. Защо се обръща към нас? Ясна работа — защото не иска да го спипат. Второ, федералните още не са ме потърсили, понеже не искат да ме подплашат. Много по-лесно е да ме следят, когато не подозирам за тях.
И още нещо. Няма съмнение, че моето скъпо приятелче отсреща искаше да отвори вратичка за сериозно обсъждане на паричния въпрос. Дек знае повече, отколкото казва, и е подхванал този разговор с определен план.
Не съм чак толкова глупав, та да повярвам, че ще се откаже тъй лесно.
Напоследък започвам да изпитвам ужас от пристигането на всекидневната поща. Както винаги, Дек я прибира рано следобед и се връща в кантората. Между писмата има голям плик от милите хорица в „Тинли Брит“ и аз го отварям със затаен дъх. Вътре е новото тайно оръжие на Дръмонд: серия от въпроси, настояване да представим безброй всевъзможни документи, които биха могли да бъдат известни на мен или моя клиент, и накрая — нова поредица от така наречените „уточняващи“ въпроси. Последното е доста изящен ход — противникът се задължава в трийсетдневен срок да признае или отрече определени факти, изложени в писмена форма. Липсата на своевременен отговор се смята за категорично потвърждение. Освен това има и предложение след две седмици да вземем показания от Дот и Бъди Блек в моята кантора. Доколкото знам, обикновено адвокатите се свързват по телефона и уговарят място, ден и час за показанията. Това се нарича професионална учтивост, отнема не повече от пет минути и много помага за гладкия ход на работата. Очевидно Дръмонд или е забравил за добрия тон, или възнамерява да се прави на много важен. И в двата случая смятам да възразя. Не че имам нещо против, ама ей тъй, за идеята.
Невероятно, но факт, с това се изчерпва цялото съдържание на пратката. Утре ще чакам още.
Трябва да отговоря в срок от един месец, като имам право в същото време и аз да задавам въпроси. Списъкът ми е почти готов, тъй че ударът на Дръмонд ме пришпорва за действие. Твърдо съм решил да покажа на тоя надут пуяк как се води канцеларска война. Или ще го стресна, или поне ще му покажа, че се е заял с адвокат, който си няма друга работа.