— Тя какво казва? — питам аз.
— Мълчи си. Спомена нещо за Атланта, за някакво наследство от мъжа й, но щом се опитам да уточня как стоят нещата, веднага млъква.
Позната история.
— Защо иска ново завещание?
— Решила е да остави всичко на близките си — деца и внуци. Просто исках да разбера дали наистина има толкова пари.
— За парите не съм наясно. В Атланта има едно засекретено съдебно решение и по-нататък не успях да стигна.
Той не е доволен, но нямам какво повече да кажа. Обещавам да му пратя по факса името и телефона на адвоката от Атланта.
Когато се прибирам малко след девет, на алеята има още коли. Налага се да паркирам до тротоара и това ме ядосва. Промъквам се през полумрака и успявам да мина незабелязано покрай веселбата в задното дворче.
Трябва да са внуците. Сядам на тъмно в малкия хол, дъвча сандвич с пилешко и слушам глъчката, долитаща през отворения прозорец. Вече разпознавам гласовете на Делбърт и Рандолф. Из влажния въздух от време на време се разнася дрезгавият кикот на мис Бърди.
Сигурно е било като отчаян зов до пожарната. Идвайте бързо! Тя била тъпкана с мангизи! Все си мислехме, че бабката има нещичко, ама не чак толкова. От телефон на телефон цялата фамилия е вдигната на крак. Бързо! Писан си в завещанието, имаш милион. А тя се кани да съставя ново. Тичайте! Време е да обичаме баба!
31
По съвет на съдията Киплър и с негова благословия всички се събираме в кабинета му за показанията на Дот. Тъй като Дръмонд беше насрочил процедурата при мен, без да ме пита, аз категорично отхвърлих деня и мястото. Киплър се намеси, позвъни на Дръмонд и уреди въпроса за броени секунди.
Докато взимахме показания от Дони Рей, всички видяха как Бъди седи във форда. Обясних на Киплър и на Дръмонд, че според мен не би трябвало да го призоваваме. Не е с всичкия си, както казва Дот. Човечецът е безобиден и нищичко не знае за тая каша със застраховката. В цялата камара документи не се среща ни най-лек намек, че Бъди може да има нещо общо. Досега не съм го чувал да каже поне едно свястно изречение. Нямам представа как ще понесе напрежението на кръстосания разпит. Току-виж, кипнал и потрошил двама-трима адвокати.
Дот го оставя у дома. Вчера прекарах с нея два часа — подготвяхме се за въпросите на Дръмонд. Тя ще се яви в съда, тъй че сегашните показания са само предварителни. Дръмонд започва пръв и всъщност ще има думата почти през цялото време, без ограничения. Разпитът ще трае с часове.
Киплър обаче държи всичко да стане както си му е редът. Настаняваме се около една от масите в съдебната зала. Той командва видео оператора и секретарката. Тук е негова територия и думата му на две не става.
Откровено казано, мисля, че се бои да не би Дръмонд да ме прегази, ако остана сам. Двамата вече толкова са се намразили, че не се и поглеждат. Просто великолепно.
Горката Дот трепери като вейка, докато пристъпва съвсем сама към края на масата. Аз съм наблизо и вероятно това я изнервя още повече. Облякла е най-хубавата си памучна блуза и най-новите джинси. Обясних й, че не е задължително да се гизди, защото записът няма да бъде показан пред съдебните заседатели. Виж, на процеса ще държа да се яви с рокля. Бог знае какво ще правим с Бъди.
Киплър сяда от моята страна, но се държи на разстояние, по-близо до камерата. Отсреща е Дръмонд само с трима помощници — Б. Дюи Клей Хил Трети, М. Алек Плънк Младши и Брандън Фулър Гроун.
Дек е нейде из сградата и дебне невинни клиенти, които още не подозират какво ще им дойде до главата. Каза, че по някое време може да намине.
И тъй, петима адвокати и един съдия са се вторачили в Дот, докато тя вдига десница и се заклева да говори истината. На нейно място и аз щях да треперя. Дръмонд й праща лъчезарна усмивка, представя се за протокола и цели пет минути най-сърдечно обяснява каква е целта на сегашния разпит. Търсим истината. Обещава, че няма да се опитва да я обърка. Тя има право да се съветва със своя умен млад адвокат, и прочие, и прочие. Той не бърза. Нали времето си върви.
Първият час е посветен на семейната история. Както може да се очаква, Дръмонд е подготвен безупречно. Той бавно се прехвърля от тема на тема — образование, работа, жилище, хоби — и задава въпроси, каквито не съм и сънувал. Повечето са безнадеждно глупави, но така правят всички адвокати. Ровиш, чоплиш, човъркаш, пак ровиш и не се знае какво ще измъкнеш на бял свят. Дори и да намери нещо безкрайно пикантно — например бременност на петнайсет години, — няма да има никаква изгода. Не може да го използва в съда. Всичко е напълно излишно. Но правилникът не забранява подобни щуротии, а клиентът му плаща цял куп пари, за да стреля напосоки из тъмното.