— Къде ще я настаните?
— При нас, близо до Тампа. Имаме хубава къщичка с голяма гостна. Добре ще се грижим за нея. Две от децата ми живеят наблизо, тъй че няма да скучае.
Представям си как търчат един през друг да се грижат за милата баба. С най-велика радост ще я глезят известно време, стига само да не живее прекалено дълго. Нетърпеливо я чакат да умре, та да станат богати. Едва се сдържам да не се разсмея.
— Добре — казвам аз. — Тя беше много самотна.
— Наистина много си й харесал, Руди. Бил си добър към нея.
Гласът му е толкова топъл и искрен, че ми става тъжно.
Стискаме си ръцете и се сбогуваме.
Люшкам се в хамака, пъдя комарите и гледам луната. Не вярвам вече някога да видя мис Бърди и ме обзема странно чувство за самота, като че съм изгубил най-скъп приятел. Тия хора ще я стиснат в желязна хватка, докато умре, та да няма никакъв шанс за разни номера със завещанието. Съвестта ме гризе, защото знам истината за нейното богатство, но не мога да я разкрия.
И в същото време неволно се усмихвам, като мисля за съдбата й. Сега е напуснала тази пуста овехтяла къща и ще живее сред близките си. Мис Бърди изведнъж се превръща в център на внимание — точно това, за което си мечтае. Спомням си как в „Кипарисовите градини“ командваше тълпата, дирижираше песните, поучаваше, грижеше се за Боско и другите старци. Тя има златно сърце, но жадува за внимание.
Дано слънцето й се отрази добре. Моля се да бъде щастлива. И се питам кой ли ще заеме нейното място в „Кипарисовите градини“.
32
Подозирам, че Букър избра този тежкарски ресторант, защото има добри новини. Масата е отрупана със сребърни прибори. Салфетките са ленени. Сигурно е намерил някой богат клиент да плати сметката.
Той пристига с петнайсетминутно закъснение — нещо необичайно за него, но нали напоследък е страшно зает — и първите му думи са:
— Изкарах.
Пием на малки глътки вода с лед, докато той развълнувано описва перипетиите на своята молба до изпитната комисия. Материалите били преразгледани, балът му се вдигнал с три точки и сега Букър е пълноправен адвокат. Никога не съм го виждал да се усмихва толкова много. Само още двама колеги от курса са успели да пробият. Сара Планкмор не е сред тях. Букър чул слух, че нейният бал е мизерен и работата й в кабинета на федералния прокурор била под въпрос.
Въпреки протестите му поръчвам бутилка шампанско и нареждам на келнера да я пише за моя сметка. Веднъж се живее!
Пристигат блюда с невероятно тънко нарязана, но изящно подредена сьомга и двамата дълго се наслаждаваме на гледката, преди да посегнем към приборите. Шанкъл разиграва Букър като маймуна по петнайсет часа на ден, но Шарлийн е безкрайно търпелива. Тя осъзнава, че сега мъжът й понася несгоди, за да пожъне един ден богати плодове. Мислено благодаря на бога, че още нямам жена и деца.
Става дума за Киплър, който наскоро е разговарял с Шанкъл и новината плъзнала из кантората. Трудно се пази тайна в адвокатските кръгове. Шанкъл споменал на Букър, че Киплър му казал как неговият приятел — тоест аз — бил пипнал дело за милиони. Киплър явно е убеден, че здравата съм заклещил „Грейт Бенефит“ и остава само да разберем точно колко милиона ще ни определят съдебните заседатели. Решил е на всяка цена да ме опази здрав и читав до процеса.
Разкошна клюка.
Букър пита с какво още се занимавам. Доколкото разбирам, Киплър май е подхвърлил, че си нямам друга работа.
Докато се наслаждаваме на десерта, Букър споменава, че имал някои досиета, които можели да ми свършат работа, После обяснява. Вторият по големина мебелен магазин в Мемфис се нарича „Ръфин“ — негърско търговско дружество с клонове из целия град. Всички ги знаят, най-вече защото тъпчат реклами из нощните предавания и обещават всевъзможни изгодни покупки без първоначална вноска. Според Букър печелят около осем милиона годишно и Марвин Шанкъл е техен адвокат. Работят предимно на кредит, затова имат сума ти неприбрани дългове. Просто такъв им е бизнесът. Фирмата на Шанкъл е задръстена от стотици досиета за длъжниците на „Ръфин“.
Искам ли да поема част от тях?
Събирането на дългове не е от нещата, които привличат тълпи от умни младежи към юридическите факултети. Ответниците са все бедни хора, закупили на кредит евтини мебели. Клиентът не иска да си прибере мебелите, държи на парите. Най-често длъжникът изобщо не се явява пред съда, тъй че адвокатът бива принуден да прибегне към конфискация или запор върху заплатата. А това съвсем не е безопасно. Преди три години един местен адвокат беше прострелян, за щастие леко, от някакъв ядосан младеж след подобна история.