— Да, сър. Два месеца.
— И все със съдебни процеси?
— Процеси, показания, молби, възражения. На драго сърце ще ви покажа целия си календар.
— В момента не мога да си представя нещо по-неприятно, мистър Дръмонд — отсича Киплър. — Ето какво ще направим и моля да слушате внимателно, защото всичко ще бъде документирано под формата на съдебно решение. Напомням ви, сър, че делото е определено за срочно придвижване, а в моя съд това означава без никакво разтакаване. Взимането на показания в Кливланд ще започне рано сутринта в понеделник.
Дръмонд рухва на стола и започва да драска в бележника си.
— Ако не можете да присъствате, много съжалявам — продължава Киплър. — Но в крайна сметка разполагате с още четирима адвокати по делото — Морхаус, Плънк, Хил и Гроун, а те, бих добавил, имат далеч по-богат опит от мистър Бейлър, който, ако не греша, получи адвокатски права миналото лято. Ясно ми е, че не можете да пратите в Кливланд само един адвокат. Разбирам, че трябва да са поне двама, но съм уверен, че все някак ще съберете достатъчно, за да защитите достойно своя клиент.
Думите сякаш увисват във въздуха. Адвокатите зад гърба ми са занемели. Усещам, че мнозина чакат този миг от години.
— Освен това посочените шестима служители ще се явят в понеделник сутринта и ще останат на разположение, докато мистър Бейлър ги освободи. Корпорацията е упълномощена да извършва делови операции в щата Тенеси. Следователно при сегашните обстоятелства случаят попада под моя юрисдикция и аз нареждам на тези шест лица да оказват пълно съдействие.
Дружината на Дръмонд хлътва в столовете и започва да пише още по-бързо.
— Ищецът е подал и молба да му бъдат предоставени определени документи. — Киплър млъква за миг и оглежда свирепо масата на защитата. — Чуйте ме, мистър Дръмонд, не искам никакви игрички с документите. Настоявам за пълна откритост и пълно сътрудничество. В понеделник и вторник ще гледам да съм близко до телефона, тъй че ако мистър Бейлър позвъни и ми каже, че не е получил документите, които му се полагат, аз пък ще грабна слушалката и ще направя каквото е необходимо. Разбрахте ли ме?
— Да, сър — казва Дръмонд.
— Можете ли да го обясните на клиента си?
— Мисля, че да.
Киплър се поотпуска и въздъхва дълбоко. В залата цари мъртвешка тишина.
— Всъщност размислих, мистър Дръмонд. Бих желал да видя съдебния ви график. Ако не възразявате, разбира се.
Дръмонд сам предложи това преди малко, тъй че сега няма как да откаже. Графикът се оказва дебел бележник с черни кожени корици — истинска хроника за живота и подвизите на един много зает човек. Подобен документ е нещо твърде лично и подозирам, че Дръмонд изобщо не е имал намерение да го дава на съдията.
Той гордо пристъпва напред, връчва бележника на негова светлост и изчаква. Киплър набързо прелиства месеците, без да се задълбочава в подробности. Търси свободни дни. Дръмонд виси край подиума в центъра на залата.
— Виждам, че нямате нищо предвидено за седмицата след 8 февруари.
Дръмонд се приближава и надниква в бележника. После кимва мълчаливо. Киплър му подава графика и той се връща на мястото си.
— И тъй, делото се насрочва за понеделник, 8 февруари — обявява негова светлост.
Преглъщам на сухо, дишам дълбоко и се правя на спокоен. Четири месеца изглеждат много време, до февруари е още далече, но за човек, който не си е имал работа дори с елементарно дело за сплескана броня, решението звучи ужасяващо. Десетки пъти съм чел досието от кора до кора. Зубря процесуалния кодекс и правилата за представяне на доказателства. Изчетох безброй книги, описващи как се взимат показания, как се подбират съдебни заседатели, как се води кръстосан разпит и как се печелят дела, но нямам ни най-малка представа как ще се развият нещата в тази зала на 8 февруари.
Киплър приключва с нас. Набързо си събирам багажа и тръгвам към изхода. На излизане забелязвам немалко любопитни погледи откъм тълпата адвокати, очакващи своя ред.
Тоя пък кой е?
Макар Дек да не си признава, знам, че най-близките му приятели са двама позакъсали частни детективи, с които се запознал, докато работел при Брузър. Единият се казва Бъч, бил е ченге и споделя пристрастието на Дек към игралните домове. Веднъж-дваж седмично отскачат заедно до Тюника да играят покер.
Нямам представа как, но Бъч е засякъл Боби Оут — агента, който продал полицата на семейство Блек. Намерил го в областната селскостопанска наказателна колония, където излежава десет месеца за подправка на чекове. Едно по-задълбочено проучване установило, че е разведен и е обявил фалит.