Бъч почти допира пръст до нещо черно и кръгличко, лепнато от вътрешната страна. Гледам като хипнотизиран.
— Не мислиш ли, че така е по-добре за горкото момче? — високо повтаря Дек и ме ръчка в ребрата.
— Ами да, прав си. Така е по-добре. Тъжна работа…
Гледаме как Бъч ловко завинтва капачката, после се обръща към мен и свива рамене, сякаш съм съвсем наясно какво да правим сега.
— Да пийнем някъде по кафе — предлага Дек.
— Добра идея — казвам аз, а стомахът ми се свива на топка.
Пред входа спирам и ги поглеждам.
— Какво става, по дяволите?
— Да се разтъпчем натам — махва с ръка Дек.
На две пресечки от кантората има кафене и ние безмълвно потегляме към него. Укриваме се в ъгъла, като че ни дебнат наемни убийци.
Историята е проста. След изчезването на Брузър и Принс двамата с Дек се бояхме от федералните агенти. Очаквахме ги поне да нахълтат и да ни разпитат. Много пъти сме говорили за това, но без мое знание Дек се съветвал и с Бъч. Лично аз не бих му се доверил.
Преди час Бъч наминал в кантората и Дек го помолил да хвърли едно око на телефоните. Бъч признава, че не разбира много от подслушвателни устройства, но е виждал това-онова. Лесно се забелязвали. Открил еднакви машинки и в трите телефона. Канели се да потърсят и други микрофони, но решили да ме изчакат.
— И други микрофони ли? — питам аз.
— Да, микрофончета из кантората, за да засекат каквото не се казва по телефона — обяснява Бъч. — Проста работа. Трябва само да минем всички стаи под лупа.
Дек се тресе като лист. Питам се дали не е разговарял с Брузър по нашите телефони.
— И ако намерим още? — питам аз.
Кафето стои недокоснато на масата.
— По закон имате право да ги махнете — казва Бъч. — Или пък да внимавате какво говорите.
— Добре де, махаме ги. А после?
— Тогава ченгетата ще разберат, че сте ги открили. Ще станат още по-бдителни, сигурно ще подсилят другите форми на наблюдение. Според мен най-добре да се правите на разсеяни.
— Лесно ти е на теб.
Дек бърше потта от челото си и не смее да ме погледне. Много съм нервен.
— Познаваш ли Брузър Стоун? — обръщам се аз към Бъч.
— Естествено. Работил съм за него.
Не ме изненадва.
— Добре — кимвам аз и поглеждам Дек. — Разговарял ли си с Брузър по нашите телефони?
— Не — отвръща той. — Не съм разговарял с Брузър, откакто изчезна.
С тая лъжа ми намеква да си затварям устата пред Бъч.
— Бих искал да знам дали има още микрофони качвам аз на Бъч. — Нали разбираш, да знам какво чуват.
— Ще трябва да преровим цялата кантора.
— Хайде тогава.
— Дадено. Започваме с масите, бюрата и столовете. Надничаме в кошчетата, книгите, часовниците, машинките за телбод — навсякъде. Тия дяволии може да са по-ситни от стафида.
— Могат ли да усетят, че търсим? — пита Дек, примрял от страх.
— Не. Вие двамата си приказвайте както винаги. Аз Ще си трая и няма да разберат, че съм там. Ако откриете нещо, сигнализирайте с жестове.
Отнасяме кафето в кантората, която изведнъж е станала мрачна и зловеща. Двамата с Дек повеждаме скучен разговор за случая с Дерик Доугън, докато тихичко преобръщаме маси и столове. Всеки здравомислещ подслушвач би усетил, че не сме наред и прикриваме нещо.
Лазим на четири крака. Ровим из кошчетата, прелистваме папки. Надничаме зад парното, опипваме дюшемето. За пръв път съм благодарен, че имаме толкова малко мебели.
Четири часа ровим без никакъв резултат. Осквернени са само телефоните. Отвеждаме Бъч да хапнем спагети в близкото бистро.
Около полунощ съм в леглото, но не ми е до сън. Чета сутрешния вестник, хвърляйки боязливи погледи към телефона. Едва ли, повтарям си аз, едва ли биха си правили труд да го подслушват. Цял следобед ми се привиждат сенки. Цяла вечер подскачам от въображаеми шумове. Лазят ме тръпки. Нищичко не мога да хапна. Знам, че ме следят. Въпросът е само един: доколко.
И дали възнамеряват да ме хванат изкъсо.
Изчитам вестника от край до край, заедно с обявите. Сара Планкмор Уилкокс е родила отроче от женски пол, три кила и половина. Да й е живо и здраво. Вече не я мразя. Откакто почина Дони Рей, изведнъж съм станал по-снизходителен. Разбира се, не и към Дръмонд с гнусните му клиенти.
„Транспорт PFX“ бие „Уинтърбол“.
Чудя се дали я води на всички мачове.
Всеки ден проверявам съдебните вести. Особено внимание обръщам на молбите за развод, макар че не се надявам на късмет. Проверявам и арестите, за да видя дали Клиф не е прибран пак за побой на жена си.
37
Документите покриват четири сгъваеми маси, натъпкани една до друга в предната стая на кантората. Подредени са на спретнати купчинки по хронологичен ред — маркирани, номерирани, индексирани и дори вкарани в компютъра.